Дъглас Престън - Чудовището от Флоренция

На 24 октомври 1981 година Спалети разгърна вестника в затворническата си килия и прочете заглавието, което със сигурност му бе донесло огромно облекчение:

УБИЕЦЪТ СЕ ЗАВЪРНА

Младеж и девойка намерени брутално убити в нива

Нанасяйки новия си удар, самото Чудовище беше доказало невинността на шофьора-воайор.

Много държави имат своя сериен убиец, който дефинира тяхната културата чрез процес на отричане, който оставя белег върху своята епоха не чрез възхвала на ценностите й, а чрез разкриване на собствената й тъмна същност. Великобритания има своя Джак Изкормвача, роден в мъглите на дикенсовия Лондон, който подбира жертвите си сред най-низвергнатата му класа — проститутките, които драпат за насъщния в бедняшкия квартал Уайтчапъл. Бостън си има Бостънския удушвач, учтив, привлекателен убиец, дебнещ плячката си в по-елегантните квартали, изнасилва и убива възрастни жени и осквернява телата им по неописуем начин. Германия има Изверга от Дюселдорф, който като че ли предвещава появата на Хитлер посредством безразборните и садистични убийства на мъже, жени и деца; жаждата му за кръв е толкова неутолима, че в навечерието на екзекуцията му той определя собственото си обезглавяване като „удоволствието, слагащо край на всички удоволствия.“ Всеки убиец по свой самобитен начин представлява мрачно олицетворение на своето време и място.

Италия има Чудовището от Флоренция.

Флоренция винаги е била град на противоположностите. В благоуханна пролетна вечер, когато слънцето бавно се скрива зад дворците покрай реката, тя може да ви изглежда като един от най-красивите и изтънчени градове в света. Но в края на ноември, след два месеца почти непрекъснати валежи от дъжд, древните й дворци посивяват, прошарени с по-тъмни ивици влага; тесните калдъръмени улички, миришещи на канал и кучешки изпражнения, са обградени от всички страни с мрачни каменни фасади и надвиснали покриви, които блокират и без това мъждивата светлина. Мостовете над Арно са покрити с черни чадъри, криещи собствениците си от неспиращия дъжд. Реката, толкова възхитителна през лятото, се е разляла в кафяв и мазен прилив, който носи изтръгнати дървета и клони, а понякога и мъртви животни, трупащи се около пилоните, проектирани от Аманати.

Във Флоренция възвишеното и ужасното вървят ръка за ръка: „Кладата на суетата“ на Савонарола и „Раждането на Венера“ на Ботичели, тетрадките на Леонардо да Винчи и „Властелинът“ на Николо Макиавели, „Ад“ на Данте и „Декамерон“ на Бокачо. На главният площад Пиаца дела Синьора се поддържа изложба на открито, в която са представени някои от най-прочутите римски и ренесансови статуи на Флоренция. Това е галерия на ужаса, публична демонстрация на убийства, изнасилвания и осакатявания без аналог в света. Кавалкадата е водена от прочутата бронзова статуя на Персей на Челини, който като някой джихадист от клип, публикуван в интернет, триумфално държи в ръка отрязаната глава на Медуза — от врата й се стича кръв, а обезглавеното й тяло се е сгърчило в краката му. До Персей стоят други статуи, представящи легендарни сцени на убийство, насилие и осакатяване — сред тях е скулптурата, която краси корицата на тази книга, „Отвличането на сабинянките“ на Джамболоня. Зад стените на Флоренция и на бесилките пред тях са извършвани най-изтънчените и най-зверски престъпления, от деликатни отравяния до брутални публични осакатявания, мъчения и изгаряния. В продължение на векове Флоренция налагала властта си над останалата част от Тоскана посредством жестоки кланета и кървави войни.

Градът е основан от Юлий Цезар през 59 г. пр. н. е. като селище за римски ветерани. Бил наречен Флоренция или „цветуща“. Около 250 г. пр. н. е. един арменски принц на име Миниато, който се връщал от поклонение в Рим, се настанил на един от околните хълмове и заживял като отшелник в пещера, откъдето проповядвал на варварите в града. По време на християнските гонения при император Деций, Миниато бил арестуван и обезглавен на градския площад. Легендата разказва, че той вдигнал главата си, сложил я на раменете си и тръгнал към хълма, за да умре достойно в пещерата си. Днес на това място се намира една от най-красивите църкви в римски стил в Италия — „Сан Муниато ал Монте“, — която се издига над града и околните хълмове.

През 1302 година Флоренция прогонила Данте, което никога не било забравено. За отмъщение той населил ада с бележити флорентинци и запазил за тях най-изтънчените мъчения.