Дъглас Престън - Чудовището от Флоренция

През четиринайсети век Флоренция забогатяла от търговията с вълнени платове и банково дело, а в края на века вече била един от петте най-големи града в Европа. В зората на петнайсети век Флоренция става свидетел на един от онези необясними взривове на гениалност, които са се случвали само пет-шест пъти в човешката история. По-късно той ще бъде наречен Ренесанс, „възраждане“, последвало продължителния мрак на Средновековието. В периода между раждането на Мазачо през 1401 и смъртта на Галилео през 1642 година, флорентинците всъщност създали съвременния свят. Те революционизирали изкуството, архитектурата, музиката, астрономията, математиката и навигацията. Поставили основите на съвременната банкова система чрез изобретяването на акредитива. Златният флорин, с изображението на флорентинската лилия от едната страна и Йоан Кръстител, облечен с власеница, от другата, става официална монета на Европа. В този град, построен на неплавателна река, без излаз на море, се раждат брилянтни навигатори, които изследват и картографират Новия свят, а един от тях дал името си на Америка.

Дори нещо повече, Флоренция развила самата идея за модерния свят. С началото на Ренесанса Флоренция отхвърлила игото на средновековните схващания, според които Бог е центърът на вселената и човешкото съществувание на земята е просто мрачен, мимолетен преход към бъдещия цветущ живот. Ренесансът поставил човешкия род в центъра на вселената и обявил настоящия живот за основното събитие. Развитието на западната цивилизация се променило из основи.

Флорентинският Ренесанс се финансирал изключително от един род, Медичите. За пръв път фамилията става известна през 1434 година, под предводителството на Джовани ди Бичи де Медичи, изключително богат флорентински банкер. Медичите управлявали града задкулисно, посредством находчива система от патронажи, съюзи и влияние. Въпреки меркантилизма си, още от самото начало фамилията започнала да налива пари в изкуството. Правнукът на Джовани Лоренцо Великолепния е истински образец на определението „ренесансов човек“. Още като дете Лоренцо се проявил като изключително талантлив, получил най-доброто образование, което може да се купи с пари, станал един от най-добрите участници в турнири, изкусен ловец със соколи и ловджия, занимавал се с развъждане на състезателни коне. Ранни портрети на Лоренцо Великолепни показват напрегнат млад мъж със смръщени вежди, голям нос и права коса. Той поел управлението на града през 1469 година след смъртта на баща си, когато бил едва на двайсет години. Лоренцо се обградил с хора като Леонардо да Винчи, Сандро Ботичели, Филипино Липи, Микеланджело и философа Пико дела Мирандола.

Лоренцо въвел Флоренция в златния век. Но дори в разцвета на Ренесанса, в този град на парадокси и противоречия красотата се смесвала с кръв, цивилизоваността — с варварство. През 1478 година съперничещата банкерска фамилия Паци се опитала да извърши преврат срещу управлението на Медичите. В буквален превод името Паци означава „безумци“ и е било дадено на техен прародител в чест на безумната му храброст в боевете край Йерусалим по време на Първия кръстоносен поход. Семейство Паци са били отличени и с двама свои представители в ада на Данте, който надарил единия с „вълча усмивка“.

В една спокойна априлска неделя неколцина убийци, пратени от Паци, нападнали Лоренцо Великолепни и брат му Джулиано в момента, когато били най-уязвими, по време на приемането на Светото причастие на литургията в Дуомо. Те убили Джулиано, но Лоренцо, намушкан няколко пъти, успял да избяга и да се скрие в църковната ризница. Флорентинците били разгневени от нападението срещу фамилията-патрон и огромна тълпа се нахвърлила върху заговорниците. Единият от лидерите им, Джакопо де Паци, бил обесен от прозореца на палацо Векио, след което голото му тяло било влачено по улиците на града и захвърлено в река Арно. Въпреки поражението фамилията Паци оцеляла и скоро след това дала на света прочутата монахиня-мистичка Мария Магдалена де Паци, която удивлявала хората с възторжените пъшкания и стенания, които издавала по време на молитва, когато била докосвана от Божията любов. През двайсети век се появява и един литературен Паци — когато писателят Томас Харис създава в романа си „Ханибал“, един флорентински полицейски инспектор Паци, който печели слава и известност, разгадавайки случая на Чудовището от Флоренция.

Смъртта на Лоренцо Великолепни през 1492 година, в разцвета на Ренесанса, поставя началото на един от онези кървави периоди, които периодично белязват историята на Флоренция. Един доминикански монах на име Савонарола, който живеел в манастира „Сан Марко“, утешавал Лоренцо на смъртния му одър, но по-късно се обърнал срещу фамилията Медичи. Савонарола изглеждал странно, ходел винаги облечен в кафява монашеска роба и закачулен, бил груб, непохватен и мускулест, с орлов нос и поглед като на Распутин. В църквата „Сан Марко“ той започнал да сипе огън и жупел върху Ренесанса и да проклина декадентството му, обявявайки, че Денят на страшния съд идва и разказвайки виденията си и преките си разговори с Бог.