Дъглас Престън - Чудовището от Флоренция

На местопрестъплението са били открити гилзи и в статията се споменаваше, че те са от патрони „Уинчестър магнум“, двайсет и втори калибър, също както при убийствата в Ариго. Тази подробност не беше от особено значение, тъй като това бяха най-продаваните в Италия патрони двайсет и втори калибър.

Убиецът от Борго Сан Лоренцо не беше изрязал половия орган на момичето. Вместо това я завлякъл по-далеч от колата и пробол тялото й деветдесет и седем пъти с нож, оформяйки сложен рисунък около гърдите и пубиса. Убийството било извършено до едно лозе и той проникнал в нея с едно сгърчено, вдървено парче от лозница. И в двата случая не били открити никакви доказателства за блудство с жертвата.

Специ пишеше уводната статия, докато другият репортер подготвяше текста за карето, в който даваше подробностите за убийствата от 1974 година.

Два дни по-късно дойде и реакцията. След прочитането на статията полицията направила съпоставка между гилзите, открити при скорошните убийства и тези от 1974 година. Повечето пистолети, с изключение на револверите, изхвърлят гилза след изстрела; ако стрелецът не си направи труда да ги потърси и прибере, те си остават на местопрестъплението. Докладът от полицейската лаборатория беше категоричен: в двата случая е използвано едно и също оръжие. Патроните бяха „Лонг райфъл“ 22-ри калибър, за пистолет „Берета“; модел, предназначен за стрелба по мишена. Без заглушител. Решаващата подробност беше, че ударникът има малък дефект, оставящ отличителен белег върху ръба на гилзата, който е уникален като пръстов отпечатък.

Когато „Ла Национе“ разпространи новината, тя предизвика сензация. Това означаваше, че по хълмовете на Флоренция броди сериен убиец.

Последвалото разследване повдигна капака на странния свят, който съществуваше сред прекрасните хълмове около града и за който подозираха малцина флорентинци. Повечето млади италианци живеят при родителите си, докато не се оженят, а много от тях се женят късно. В резултат на това сексът в паркирани коли се беше превърнал в любимо занимание. Твърди се, че един на всеки трима флорентинци е заченат в автомобил. Всяка нощ през уикендите хълмовете около Флоренция се пълнеха с млади двойки, които паркираха колите си в сенчестите тесни пътища и кални отбивки, в маслиновите горички и нивите.

Следователите откриха, че из района дебнеха десетки воайори, които шпионираха младежите. Местните ги наричаха индиани , или индианци, заради това, че се промъкват дебнешком в тъмното. Някои разполагаха със сложно електронно оборудване, включващо параболични микрофони, касетофони и фотоапарати за нощни снимки. Индианите си бяха разделили хълмовете на оперативни зони; всяка една се владееше от отделна група или „племе“, което контролираше най-добрите постове за наблюдение на чуждото удоволствие. Някои от тези постове бяха много търсени — или защото позволяваха наблюдение отблизо, или защото се намираха там, където обикновено се появяваха „добрите коли“. (Предполагам, че се досещате кои са „добрите коли“). Добрата кола можеше да се окаже и източник на пари, а понякога добрите коли се купуваха и продаваха на място, един вид извратена борса, на която индиано можеше да спечели достатъчно пари, за да се оттегли и да отстъпи поста си на някой друг, който да догледа финала. Богатите индиани често плащаха на водач, който да ги отведе до най-добрите места и така намаляваха риска.

Имаше и такива смелчаци, които преследваха индиани , субкултура в субкултурата. Тези мъже се промъкваха нощем сред хълмовете не за да наблюдават влюбените двойки, а за да шпионират индиани , водеха си старателно бележки за колите им, регистрационните номера и други издайнически подробности — след което ги изнудваха, заплашвайки да разкрият среднощните им деяния на съпругите, семействата и работодателите им. Понякога се случваше така, че воайорското блаженство на някой индиано биваше прекъснато от блясъка на светкавица; на следващия ден му се обаждаха по телефона: „Спомняш ли си нощния проблясък? Снимката е станала страхотна, изглеждаш просто великолепно, дори вторият ти братовчед би те разпознал! А, между другото, негативът се продава“…

Не след дълго следователите откриха онзи индиано , който беше дебнал край Виа дел Ариго по време на двойното убийство. Той се казваше Енцо Спалети и през деня караше линейка.

Спалети живееше заедно със съпругата и семейството си в Турбоне, село близо до Флоренция, което се състоеше от групичка каменни къщи, построени в кръг около открит площад и донякъде наподобяваше каубойски град от някой спагети уестърн. Съседите му не го обичаха особено. Те разказаха, че обичал да важничи, че се смятал за нещо повече от останалите. Децата му ходели на уроци по танци, сякаш са деца на някой лорд. Целият град знаеше, че е воайор. Шест дни след убийствата полицията дойде да прибере шофьора на линейка. Тогава те все още не смятаха, че си имат работа с убиеца, а че просто прибират важен свидетел.