Посланията му намерили отклик сред обикновените флорентинци, наблюдаващи с неодобрение богатствата на Ренесанса и патроните му, до които така и не се докосвали. Недоволството им се засилило след избухването на епидемия от сифилис, която била донесена от Новия свят. Дотогава Европа не познавала тази болест и тя връхлетяла в много по-опасна форма, отколкото ни е позната днес; тялото на заразения се покривало с гнойни пъпки, кожата провисвала и падала от лицето, болните изпадали в яростна лудост преди смъртта милостиво да ги отнесе. Наближавала 1500 година, която за мнозина предвещавала настъпването на Деня на страшния съд. В тази атмосфера Савонарола намерил отзивчива публика.
През 1494 година френският крал Шарл VIII завладял Тоскана. Пиеро Злочестия, който наследил престола на Флоренция от баща си Лоренцо, бил арогантен и некомпетентен владетел. Той предал града на Шарл при неизгодни условия, без дори да се бие с него, което разгневило до такава степен флорентинците, че те прогонили семейство Медичи от града и ограбили дворците им. Савонарола, който си бил създал огромен брой последователи, се възползвал от вакуума във властта и обявил Флоренция за „християнска република“, като се самопровъзгласил за неин водач. Той веднага наредил содомията, която била популярно и повече или по-малко приемливо занимание в светските среди, да бъде наказвана със смърт. Нарушители и всякакви други грешници били редовно изгаряни на клада на централния площад Пиаца дела Синьора или увисвали на бесилките пред градските стени.
Лудият монах от „Сан Марко“ имал силно влияние над обикновените хора в града и разпалил религиозната им жар. Той ругаел декадентството, невъздържаността и хуманистичния дух на Ренесанса. Няколко години след началото на управлението си той издигнал прочутата Клада на суетата. Изпращал слугите си от врата на врата да събират предмети, които според него били символ на греха — огледала, езически книги, козметика, светска музика и музикални инструменти, дъски за шах, карти, хубави дрехи и светски картини. Всичко това било струпано на Пиаца дела Синьора и подпалено. Художникът Ботичели, който попаднал под влиянието на Савонарола, сам хвърлил много от картините си в кладата. Предполага се, че са изгорели и няколко творби на Микеланджело, заедно с други безценни шедьоври на Ренесанса.
По време на управлението на Савонарола Флоренция изпаднала в икономически упадък. Денят на страшния съд, за който той проповядвал, така и не настъпил. Вместо да благослови града за новооткритата му религиозност, Бог като че ли го изоставил. Обикновените хора, особено младите и безработните, започнали открито да оспорват едиктите му. През 1497 година тълпа младежи се разбунтувала по време на една от проповедите на Савонарола; бунтът се разраснал и се превърнал във всеобщо въстание, кръчмите отново били отворени, завърнал се хазартът, по криволичещите улички на Флоренция отново можела да се чуе танцувална музика.
Савонарола, усещайки, че контролът му се изплъзва, започнал да изнася още по-налудничави и обвинителни проповеди и направил фаталната грешка да насочи критиките си срещу самата църква. Папата го отлъчил и заповядал да го арестуват и екзекутират. Услужливата тълпа нападнала манастира „Сан Марко“, разбила вратите, убила няколко от монасите и извлякла Савонарола навън. Той бил обвинен в множество престъпления, сред които и „религиозна грешка“. След като няколко седмици бил изтезаван с дибата, той бил завързан с вериги към кръст на Пиаца дела Синьора, същото място, където издигнал своята Клада на суетата, и бил подпален. Огънят бил поддържан в продължение на часове, след което останките му били натрошени на прах и смесени с пепел, за да бъде сигурно, че нито едно късче от тялото му не е оцеляло, за да бъде превърнато в реликва. След това прахта му била изхвърлена във всеопрощаващите, всепоглъщащи води на река Арно.
Ренесансът отново се възродил. Кръвта и красотата на Флоренция продължили. Но нищо не трае вечно и през следващите векове градът постепенно изгубил мястото си сред водещите европейски средища. Той постепенно отстъпил встрани, прочут с миналото си, но невзрачен в настоящето, докато останалите градове в Италия процъфтявали, най-вече Рим, Неапол и Милано.
Днес флорентинците са прочути със своята саможивост и се смятат от останалите италианци за надути, горделиви, високомерни, изключително студени, назадничави и закостенели традиционалисти. Те са сериозни, точни и трудолюбиви. Дълбоко в себе си флорентинците знаят, че са по-цивилизовани от останалите италианци. Те са дали на света всичко, що е изтънчено и красиво, и са направили достатъчно. Сега могат просто да затворят вратите си и да се усамотят, без да са отговорни за никого и нищо.
Читать дальше