Кейт Мортън - Изплъзване от времето

— Хората се развеждат!

— Така е, но… — съгласила се тя и в същото време се запитала кои ли го правят.

— Може да отпътуваме с лодката далеч оттук, далеч от всички, които познаваме. Не го ли искаш?

— Знаеш, че го искам.

— С новия закон трябва само да докажеш изневярата на партньора си.

— Само че Теди не е склонен към изневяра.

— Положително, но през цялото това време, когато ние с теб…

— Не си прав — спряла го Хана и сложила пръст на устните му. — Никога не е проявявал голям интерес към тази част от брака ни. От самото начало. Едва когато срещнах теб, си дадох сметка какво значи да… — Навела се и целунала леко устните му. — Дадох си сметка за това.

— Той е истински глупак — рекъл Роби. Изгледал я продължително и прокарал длан по ръката й от рамото до китката. — Напусни го.

— Какво?

— Не заминавай за „Ривъртън“. — Вече седнал, Роби държал китките й. Господи, колко бил хубав! — Избягай с мен!

— Не говориш сериозно — нерешително продумала тя. — Само ме дразниш.

— Никога не съм бил по-сериозен.

— Просто да изчезна?!

— Точно така — изчезни.

Хана мълчала известно време замислена.

— Не мога — промълвила тя. — Добре го знаеш.

— Защо? — Отместил грубо ръцете й от себе си, станал и запалил цигара.

— Причините са много… На първо място Емелин.

— По дяволите Емелин.

Хана трепнала.

— Тя има нужда от мен.

— И аз имам нужда от теб.

Тона било истина. Нуждата била не само ужасяваща, но и магнетична.

— Тя ще се справи — продължил Роби. — По-издръжлива е, отколкото си мислиш.

Вече бил седнал пред масата с цигарата си. Сторил й се по-слаб откогато и да било. Защо ли не го била забелязала досега?

— Теди ще ме открие — замислено отбелязала тя. — Семейството му ще ме открие.

— Няма да им позволя.

— Не ги познаваш. Няма да понесат един скандал.

— Ще отидем там, където няма да се сетят да търсят. Светът е голям.

Така, седнал на ниското столче, й се видял неимоверно крехък. Наистина имал само нея. Станала и пристъпила до него, прегърнала главата му и я притиснала до тялото си.

— Не мога да живея без теб — въздъхнал той. — Предпочитам да умра.

Думите му прозвучали простичко и невероятно искрено. Тя изтръпнала, отвратена от себе си, че е изпитала за част от секундата удоволствие от чутото.

— Не го казвай.

— Имам нужда да съм с теб.

— Дай ми време да помисля — рекла Хана. Била се научила, че единственият начин да се разбереш с Роби е, като поне в началото не му противоречиш.

И така, оставила го да крои планове. План за тяхното бягство. Той спрял да пише поезия и вадел бележника си само за да записва идеите си за бягство. От време на време и тя се включвала. Това е като игра, успокоявала се Хана, като всички останали. Доставяло му радост, а и самата тя се улавяла, че е заразена от ентусиазма му. В кои далечни кътчета на света биха могли да живеят, какво можело да видят там, какви приключения ги очакват. Игра. Тяхната собствена игра в техния мъничък таен свят.

Хана нямало как да знае докъде щяло да ги доведе това.

Ако беше споделила с мен, защото узнах за всичко много по-късно, тя щеше да го целуне за последен път и да побегне с всички сили.

Все известен факт е, че рано или късно тайните биват разкривани. Хана и Роби съумяха да запазят своята достатъчно дълго, цялата 1923-та, та и началото на 1924 година. Но както става с всички невъзможни любовни връзки, тя беше обречена.

На долния етаж слугите вече говореха. Новата прислужница на Дебора — Каролайн — запали фитила. Любопитната госпожица беше работила преди това в дома на небезизвестната лейди Пентроп (за която се носеше мълва, че е заложила капани на половината от бъдещите млади лордове в Лондон). Беше освободена с блестяща препоръка и с доста прилична сума, след като бе заварвала господарката си в не една и две компрометиращи ситуации. Всъщност не е било нужно да се тревожи за препоръката си, тъй като, когато дойде при нас, никой не се сети да й я поиска. Дебора я нае не заради уменията й да чисти, а заради способността да шпионира.

Винаги става ясно дали човек знае къде да търси, а тя знаеше много добре къде. Хартийки със странни адреси, измъкнати от огнището, преди да изгорят, следи от страстни бележки, оставени върху хартията за писане, пазарски чанти, в които едва ли има нещо повече от смачкани стари билети. А и не беше трудно да накараш останалите прислужници да си отворят устата. Веднъж вече внесла идеята за развод в разговорите им, тя им напомняше, че в случай на скандал най-вероятно щяха да се окажат без работа и да са първите, които ще бъдат освободени.