Александра Потър - Ти, който не си за мен

А се оказва, че изобщо не е било лесно. Че никога не е било лесно. Тя просто е смятала за свое задължение да бъде силна и да ми бъде опора — и през целия ми живот досега ми е била такава. Сега очевидно е дошъл моят ред да й бъда опора, да стана силна вместо нея. Не мога да не го направя!

Слагам ръка на раменете на Кейт и я прегръщам. И за първи път през живота си тя не се сковава и не се отдръпва.

Да, ще й бъда опора!

В продължение на няколко секунди оставаме така, под топлите лъчи на късното следобедно слънце, без да казваме нищо. А после се връщаме в болницата, за да чакаме. След известно време доктор Коулман излиза и ни казва, че Джеф е излязъл от операционната, че операцията е била лесна, но ще го оставят за тази нощ в болницата заради ефектите от упойката.

— А междувременно ви предлагам, млада госпожо, да се приберете вкъщи и да си починете! — отсича той твърдо към Кейт. — Ще се видим утре!

Той се обръща, за да си тръгне, но тя го спира.

— А кога ще разберем дали всичко се е махнало?

— Резултатите от патологията ще излязат след два дена.

— Значи тогава ще можете да определите типа на рака и фазата, в която сме го хванали, така ли?

За момент той изглежда неподготвен за нейната прямота, но очевидно забравя, че сега говори обученият медик, а не съпругата Кейт.

— Да — кимва накрая. — Както и от какво по-нататъшно лечение ще има нужда, ако изобщо има.

— А смятате ли, че той ще се оправи?

Това вече е уплашената съпруга. Някъде под всичките папки и прямотата на деловата жена се крие тя и надеждата й е почти осезаема.

Доктор Коулман се замисля. Сигурно са му задавали този въпрос хиляди пъти. Накрая поставя ръка на рамото й и казва:

— Нека засега запазим позитивната си настройка, става ли?

И си тръгва.

Предлагам на сестра си да я изпратя до вкъщи и този път тя не спори с мен. Само нямо поклаща глава и ми позволява да поема контрола над ситуацията. Намирам такси и му казвам адреса. Когато се прибираме у тях, аз й пълня ваната, правя й чаша чай, а после размислям и я заменям с нещо по-силно. На кого въобще му е хрумнала тази глупава идея в подобни моменти да предлага чай?

Тя безмълвно изпълнява всичко, което й се казва. Старата, оправяща се с всичко Кейт сигурно би направила някакъв коментар относно пакетчетата от чай, които забравям в мивката, или хавлиената кърпа, която й избирам от шкафа, или за мръсните ми обувки, които съм забравила да събуя и с които тъпча красивия й килим.

Ала старата, оправна Кейт е заменена от жена с безпомощно изражение, която с мократа си, отпусната коса и пижамата си изглежда с десет години по-стара и която седи послушно на дивана, прегърнала чашата си с уиски.

След известно време вдига очи към мен и прошепва:

— Смятам вече да си лягам, Луси. Чувствам се напълно съсипана.

Кимвам и промърморвам:

— И аз ще дойда с теб.

— О, не е необходимо. Добре съм си и сама… — отговаря автоматично, но после не довършва, като че ли едва сега осъзнава, че изобщо не е добре.

— Ще бъде както когато бяхме малки — увещавам я аз. — Спомняш ли си как понякога спяхме заедно?

— За да можем да си разказваме тайните под юргана на светлината на фенерче — усмихва се тя.

— А посред нощ ти ме изритваше — ухилвам се аз. — И аз бях принудена да се върна в собственото си легло, което беше студено като лед.

— Бях отвратителна по-голяма сестра, нали? — промърморва засрамено тя.

Аз се разсмивам и отвръщам:

— А аз бях доста досадна малка сестричка!

Отиваме в спалнята им. Тя е пълна противоположност на моята. Абсолютно подредена, в мек бежов цвят, с перфектни линии и набухнати възглавници.

— Сега единственото, което ни липсва, е фенерчето — прошепвам, докато се вмъквам под завивките.

— Както и няколко тайни — прошепва ми в отговор тя. Обръща се към мен и потърсва очите ми в мрака. — Искаш ли да чуеш една?

Кимвам, с което й давам знак да продължи.

— Тайната е, че животът може да се промени само за един миг. Единственото, с което разполагаме, е тук и сега, настоящият момент. Никога не отлагай да кажеш на някого какво изпитваш към него и не приемай, че той просто знае — защото може и да не го знае, а после вече да бъде твърде късно!

Разбирам, че тя говори за себе си и Джеф, но въпреки това усещам, че в известен смисъл думите й са актуални и за мен.

— Обичам те, Кейт!

— И аз те обичам, Луси!

Тя се обръща и аз я прегръщам — така, както правехме някога и докато дишането й става все по-дълбоко и по-дълбоко, аз оставам будна и мисля за тайната й. И размишлявам за нея почти цяла нощ.