Александра Потър - Ти, който не си за мен

— Не ми казваш нищо ново — въздъхвам. Днес пак получих ново пропуснато обаждане от него, а после ми се наложи да се откажа напълно от гледане на телевизия, защото всеки път, когато включа телевизора, дават „Тлъсти мангизи“.

— Говоря ти напълно сериозно, Луси! Иначе този проблем никога няма да се разреши и още отсега можеш да се откажеш от всичко! — Изсмива се. — Това е като в китайската медицина — не се лекува симптома, а причината. А в случая причината сте вие с Нейт!

Докато вървя по улицата и я слушам, не мога да не призная, че за човек, който вярва в ангели, тя говори адски разумно.

— Трябва да приключиш с всичко това! — допълва решително.

— И как предлагаш да го направя? — въздъхвам отчаяно. — Стратегията не сработи. Нищо не сработи.

— Вярно е — съгласява се неохотно тя. Настъпва пауза, през която чувам в далечината телевизора.

— Какво гледаш? — питам разсеяно.

— „От местопрестъплението“. Подготвям се за срещата с новата група по барабани, но реших да погледам пет минути. Тъкмо съм на онази част, където те се връщат на местопрестъплението, за да получат някои отговори… — Прекъсва и изведнъж се провиква: — Божичко, това е!

— Кое и какво? — питам, като междувременно вдигам ръка, за да спра едно такси — глезенът ми вече надава вой от толкова търчане напред-назад.

— Това означава, че трябва да се върнете обратно във Венеция!

Едва не изпускам телефона.

— Не говори глупости! — възкликвам.

— Това е единственият начин! Иначе просто още отсега се сбогувай с мечтата за Адам!

В този момент към мен завива едно такси и спира. Протягам ръка към вратата.

— Ти луда ли си? Не мога просто така да търча до Италия, когато си поискам!

В момента, в който отварям вратата, от другата страна някой също отваря другата врата и скача в таксито.

— Хей, това е моето такси! — провиквам се възмутено!

— Луси, трябва да отидеш! — настоява Робин по телефона до ухото ми.

— Робин! — отсичам аз, докато се качвам на задната седалка. — За нищо на света няма да отида във Венеция!

И точно тогава се оказвам очи в очи с непознатия, който се опитва да ми открадне таксито.

Само дето не е непознат. Това е Нейт.

— Отивам във Венеция!

Влизам в кухнята на следващата сутрин и заварвам радиото да свири, чаят да ври, а Робин да седи с кръстосани крака на кухненската маса, облечена в индийската си пижама.

— Сериозно? — вдига очи тя от пълнозърнестата филийка препечен хляб, която си маже, и се усмихва широко. — Възхитително!

— Е, не съм много сигурна дали бих го нарекла „възхитително“ — „По-скоро отчаяно“ — допълвам си наум, докато се настанявам до нея. След поредния си сблъсък снощи с Нейт, когато се озовах до него на задната седалка на таксито, вече съм твърдо решена да сторя всичко по силите си, за да се отърва от него.

— Искаш ли една филийка? — предлага ми тя.

— Мммм, да, благодаря — кимвам и тя ми подава филийката.

— Е, кога заминаваш? — поглежда ме тя.

— Ами… — замълчавам. Внезапно се сещам, че все още не съм мислила по този въпрос. Всъщност сега, когато се замислям върху него, си давам сметка, че има доста подробности, за които трябва да помисля. Като например как ще си позволя полет до Италия или ще си платя хотела, или ще си взема отпуска от работа… В сърцето ми се надига тревога. — Все още не знам — отговарям неопределено и отхапвам от филийката.

— Трябва да го направиш колкото е възможно по-скоро — инструктира ме Робин. — Не трябва да се бавиш!

— Да, не трябва — промърморвам, докато дъвча бавно. Господи, цялата тази работа започва да изглежда малко трудничка.

— Нейт, разбира се, трябва да дойде с теб!

Едва не се задавям с филийката си.

— Какво? Искаш да кажеш, че двамата с Нейт трябва да отидем във Венеция заедно? — обръщам се изумено към нея аз. — Нали идеята беше да се отърва от него, а не да летя до Италия с него!

Робин поема следващата препечена филийка от огромния куп до себе си и започва да я маже. След което невъзмутимо изрича:

— Ще се получи само ако отидете двамата.

— И кой го казва, а? — провиквам се аз и размахвам филийката си. — Да не би да има някаква книга с правила за легендите?

Робин прекратява за момент мазането и вдига очи към мен.

— Виж какво, щом вие двамата с Нейт сте задвижили тази работа, значи трябва да бъдете пак заедно, за да я развалите! — Свива рамене и допълва: — Логично, Уотсън!

— В твоя свят — може би! — сопвам й се аз и завивам краката си с пеньоара. — Обаче аз не живея в свят на магии, заклинания и древни легенди.