Александра Потър - Ти, който не си за мен

— Трябва да ми помогнеш! Искам да говоря с Адам! Налага се!

Това е на следващата сутрин и след като оставих Кейт пред болницата, за да прибере Джеф, аз се втурнах при Робин в лечителския център, където тя работи.

— Защо? Кой е този Адам? — просъсква притеснено тя.

И няма как да не е притеснена. Току-що влетях в кабинета й, където тя е в процес на пробождане с игли на полугол мъж. Нямам представа кой беше по-изненадан — аз, Робин или голият мъж, който най-внезапно получи игла там, където не очакваше.

— Мъжът от галерията. Онзи, който ме доведе от полицейския участък!

Робин прекратява възмутеното размахване на дрънчащите си от гривни ръце и на бузите й избиват две огромни червени петна. Все още се чувства виновна, задето едва не ме арестуваха.

— Ходихме на среща и в един момент стана много зле… Не срещата, разбира се. Срещата беше идеална. Просто стана едно ужасно недоразумение заради Нейт и…

— Нейт? — наостря уши тя.

— Не ти ли казах? Той беше във Винярд и ние спахме заедно…

— Спали сте заедно? — ококорва се ужасено тя.

— Само в буквалния смисъл на думата, не в другия. Обаче Адам остана с грешно впечатление и стана голям скандал и сега той отказва да отговори и на обажданията, и на имейлите ми, а после видях сестра си в болницата и…

— В болницата?

Като никога Робин е изгубила ума и дума и гласът й се свежда само до ехо.

— Та тя ми каза, че никога не трябва да чакам, за да кажа на някого какво изпитвам към него, защото може никога и да не получа повече този шанс, а аз искам да кажа на Адам какво чувствам към него! — завършвам и най-сетне си поемам дъх.

— Аууу! — достига до нас нечий глас. — Сериозна работа!

И двете се обръщаме едновременно, за да видим покрития с игли мъж. Той лежи на леглото по боксерки и ни гледа ококорено.

— Извинявайте, аз ей сега! — побързва да се извини Робин, избутва ме от стаята и затваря вратата зад гърба си. — Луси, защо едва сега ми казваш всичките тези неща? — пита, скръствайки укорително ръце пред гърди.

— Ами защото ти си имаше достатъчно проблеми на главата. И двете си имахме — въздъхвам и оборвам унило глава.

Изражението на Робин преминава от нетърпение през вина, през съчувствие и най-накрая се спира на решителност.

— Слушай сега, бих сторила всичко, за да ти помогна, и ти го знаеш! Но какво мога да сторя? Така де, последния път, когато се опитах, не стана толкова добре, нали? — допълва, като има предвид заклинанието.

Поглеждам я объркано и изломотвам:

— Тъкмо в това е проблемът — аз не знам. Нямам никаква представа какво трябва да се направи. Той просто отказва да говори с мен. И не отговаря на имейлите ми.

Споглеждаме се в неведение.

— Де да можех да се сетя как да оправя нещата… — промърморвам.

— Да, разбирам те — кимва съчувствено съквартирантката ми. — Във времена като тези много ми се ще да имах кристално кълбо!

— Това е! — възкликвам внезапно. — Ами твоята екстрасенска?

Робин не изглежда особено убедена. Накрая изрича бавно:

— Ти не вярваш в екстрасенси.

— Ама ти нали каза, че тя можела да общува с духове водачи и че имала невероятен талант! — изтъквам аз. — Което ще рече, че тя ще може да ми каже какво да направя!

Добре де, наясно съм, че се хващам за сламки, но какво друго да сторя, а?!

Именно.

— Просто не съм особено убедена, че идеята е добра — изрича крайно притеснена Робин. — Какво ще кажеш да извикаме някой дух, а?

— Да извикаме дух ли? — възкликвам аз.

— Или да пробваме с тинктури — продължава весело. — Понякога ефектите са зашеметяващи!

— Слушай какво, няма да ме залъгваш с някакви си там древни билки! — отсичам решително аз. — Не забравяй, че аз ти открих Харолд!

— Но това е живо изнудване! — ахва тя.

— Именно! — отсичам най-безсрамно аз.

Тя втъква една непослушна къдрица зад ухото си, оглежда ме внимателно, а накрая отбелязва тихо:

— Ти май много харесваш този мъж, а?

— Така си е — отговарям тихо и аз. — Много харесвам този мъж.

Напълно доволна от отговора ми, тя кимва с глава и отсича:

— Само да си взема лист и химикалка!

Остатъкът от деня прекарвам в напрегнато очакване на онова, което ще ми каже Уаканда. В обичайния случай би трябвало да съм се записала предварително, но при спешни обстоятелства тя се съгласявала да вмъкне хората в графика си. Така че сега планът е да отида при нея след работа и да й се примоля да ме приеме или каквото там правят екстрасенсите. Робин не разполага с нейния телефон, само с адреса й, който ми дава заедно с една пространна лекция за това как трябвало да държа съзнанието си отворено и да не се страхувам, когато тя започнела с „ченълинга“ и да говори с разни „гласове“.