Александра Потър - Ти, който не си за мен

— О, така ли? — повдига вежди Робин и ме поглежда скептично. — Мен трудно можеш да заблудиш.

Отварям възмутено уста, за да възразя, но после бързо я затварям, като отпускам глава в скута си.

— О, господи! Безнадеждно е! — простенвам приглушено. — Опитах какво ли не и всичко се провали! А сега разрушаваме взаимно живота си. Адам никога повече няма да ми проговори, а Бет вероятно също няма да проговори на Нейт. А отиването ни във Венеция също няма да свърши работа. Идеята по принцип беше глупава.

— Слушай какво, Луси! — отсича Робин с необичайна твърдост в гласа. — Направи единственото нещо, което си мислиш, че не можеш да направиш. Ако не успееш от първия път, опитай отново! Вторият път със сигурност ще стане по-добре! Единствените хора, които не падат, са онези, които ги е страх да се покачат на високо! Това е твоят шанс! Не го пропускай!

— Моля? — поглеждам я аз и виждам, тя ме наблюдава с необичайна решителност в погледа.

— Опра — обяснява ми тя.

— Ама как да го направя? Нейт никога няма да се съгласи да отиде във Венеция с мен! — Заслушвам се в радиото. Нийл Седака весело пее „Раздялата е трудно нещо“. Привеждам се към него и го изключвам.

— А ти откъде знаеш?

През главата ми минават няколко откъслечни картини — как споделяме едно легло в Мартас Винярд, как пеем караоке, как си крещим един срещу друг в моята кухня, когато той ме обвини, че провалям връзката му е Бет.

— Повярвай ми — изричам на глас, — сега последното нещо, което той иска, е да тръгне с мен на пътешествие до Италия. Сигурно би предпочел да му извадят очите е шиш.

— В такъв случай се налага да го убедиш — изрича чистосърдечно Робин.

— Как? — поглеждам я ужасено.

— Нямам представа — накланя глава тя и дъвче замислено. — Обаче трябва да измислиш нещо.

— Ами ако не измисля? — поглеждам я със страх.

— Ако не измислиш, оставате заедно завинаги — отговаря простичко тя, дояжда си филийката и грабва следващата.

Окуражена от думите на Робин, на път за работа аз събирам сили да се обадя на Нейт. Както и може да се очаква, той изобщо не е очарован да ме чуе. В превод: няколко пъти ми затваря, няколко пъти ме нарича с думи, които не смея да повторя, и накрая се съгласява да ме изслуша „за трийсет секунди“. Получавам само десет, след което той ме изрязва. Не, нямало да ходи с мен във Венеция. И да, аз наистина съм луда и не зная ли, че сега там тече филмовият фестивал и никога няма да намеря място да отседна, и всичко е резервирано отдавна, и късмет в начинанието.

След което ми затваря.

— Така че в най-общи линии съм в задънена улица.

Обед е и двете с Робин висим на опашката в „Кац“, за да си дадем поръчките.

— Сигурна ли си, че ти казва истината? Може пък да е просто извинение, за да те откаже — изтъква оптимистично тя. Вади едно брауни от джоба си, смъква обвивката му и си отхапва.

— Не, той е напълно прав — проверих в „Гугъл“ — въздъхвам аз. — Сега наистина там тече филмовият фестивал, така че самолетните билети дотам струват цяло състояние. Никога няма да мога да си ги позволя.

— Виж тук няма проблеми — можеш да използваш моите „Въздушни мили“ — натрупала съм хиляди от многобройните си пътешествия в чужбина.

— Божичко, Робин, много мило от твоя страна! — поглеждам я с благодарност аз, но после се смръщвам. — Но дори и да успея да стигна дотам, нямам къде да отседна — всички хотели са пълни догоре!

— Всичките?

— Всичките — кимвам. Проверих и това тази сутрин. Влязох във всички туристически агенции, за които успях да се сетя. Дори измислих история за човек, който искал да направи предложение на момичето си във Венеция, и накарах Магда да попита дъщерята на приятелката си от агенцията. Нищо.

— Хмммм, да. Това определено е проблем — дъвче замислено съквартирантката ми.

— Както и да е. И без това няма значение. Нейт няма да дойде.

Робин ме поглежда тъжно и отбелязва:

— Знаеш какво означава това, нали?

— Че е безнадеждно?

— Не, че вселената се опитва да ви държи заедно! — отсича компетентно тя. — Това е силата на легендата! Тя не иска вие двамата с Нейт да се върнете във Венеция, за да не развалите магията на вечната любов! И затова непрекъснато подхвърля разни препятствия по пътя ви! — И ме поглежда, горда с детективското си заключение.

— Страхотно — свивам рамене аз, докато напредваме с опашката. — Тъкмо сега, когато имам усещането, че целият свят е срещу мен, ще си зная, че той наистина е срещу мен. При това не само светът, но и цялата вселена !