Александра Потър - Ти, който не си за мен

— Всичко ще бъде наред — кимвам.

— Разбира се — кимва и тя. — В това няма съмнение.

— Здравейте, дами!

И двете се обръщаме едновременно, за да видим как Джеф крачи по коридора към нас. Откакто го видях за последен път, е отслабнал още повече и аз се опитвам да не позволя на шока си от вида му да се изпише по лицето ми. Приближавам се към него и го прегръщам.

— Често ли идваш тук? — обръща се към мен той с типичния си ирландски хумор.

Разсмивам се и отбелязвам:

— С тази ли фиксирана фраза свали сестра ми?

— О, не! Тя ме фиксираше! — отвръща той и й се усмихва дяволито.

— Как пък не! — вирва гордо глава тя. — Спомням си го съвсем ясно! Беше на едно парти за Хелоуин и ти ме попита дали някога съм се целувала с ирландец!

— А ти какво отговори? — питам сестра ми, развеселена от техния семеен спор. Никога досега не бях чувала тази история.

— Отговорих: „Да, няколко. Докато работех за юридическата кантора на Макграт в Дъблин.“

Изрича го толкова невъзмутимо, че не мога да не се разсмея. Такава си е моята Кейт. За всичко си има отговор — дори и когато става въпрос за флиртуване.

— А ти какво направи? — обръщам се към Джеф, на когото очевидно тази история много му харесва.

— Ами, сещаш се — цапнах я по главата с тоягата си и я завлякох в моята пещера.

— Нищо подобно! — тросва Кейт, чиито феминистични принципи безсъмнено се чувстват обидени.

— Права е, не беше така — съгласява се с усмивка той. — Аз й казах, че никога досега не съм целувал красива руса англичанка и я попитах може ли.

Настъпва пауза, през която двамата си разменят погледи.

— Голям романтик си! — изрича накрая тихо сестра ми и лекичко му стисва ръката.

Наблюдавам ги. Двамата са мила картинка. Тя не се предава, въоръжена както винаги с цветните си папки, деловия си костюм и непреклонността си, а той — готов всеки момент да се разпадне, с неизбръснато лице и очи, които издават страха му. Двама души, за миг откъснати от всичко на света, докато около тях голямата машина на болницата ври и кипи.

— Та като стана въпрос за романтици — обръща се внезапно Джеф към мен, — чух, че преди няколко вечери си се опитвала да спасиш някакво коте и си имала известни неприятности.

О, по дяволите!

— Неприятности ли? Какви неприятности?

За пореден път се уверявам, че ушите на сестра ми са като детектори за метал. Долавят и най-дребното отклонение и автоматично започват да пищят.

— Никакви неприятности! — бързам да отрека аз.

— Имам двама приятели в Девето районно управление — продължава Джеф. — Един от тях забелязал името ти, факта, че си англичанка и се запитал дали нямате някаква роднинска връзка с Кейт. — Намигва ми. — Нямах представа, че в семейството сме си имали и престъпник!

— Луси, какви си ги надробила пак, за бога? — намесва се обвинително сестра ми. Гледа ме така, както ме гледаше, когато ме залови да правя „подстрижка“ на куклата й Синди. Добре де, ама аз откъде да знам, че после няма да порасне пак? Бях само на четири!

— О, нищо! — отричам бързо аз и поглеждам измъчено Джеф. — Просто недоразумение. Полицията не ми предяви никакво обвинение.

— О, боже! Била си арестувана? — почти изписква Кейт.

— Ами… нещо подобно… обаче ме пуснаха без обвинение — обяснявам.

— Луси, аз съм адвокат! — изсумтява тя. — Ако моят шеф разбере за този случай, това би могло да застраши шансовете ми да стана съдружник! Господи, докога ще продължаваш да се забъркваш в неприятности! — клати глава тя и ме поглежда на кръв. — Все едно и също! Все аз трябва да те измъквам от неприятности, все аз трябва да събирам разбитите парчета, все аз трябва да…

— Скъпа, скъпа, нищо не е станало! — прекъсва я Джеф, намесвайки се в моя защита. — Моят приятел ми каза всичко. Не се е забъркала в никакви неприятности, разбираш ли? — Поставя ръка върху рамото й и аз забелязвам как тя видимо се отпуска. Прилича на малка навита пружина, което при дадените обстоятелства е напълно разбираемо, но въпреки това не мога да не се почувствам леко обидена. — Каза ми, че някакво момче Адам е дошло да те вземе — допълва Джеф, като се обръща към мен.

От това име ме заболява.

— Кой е Адам? — пита смръщено Кейт.

— Разказах ти за него оня ден — отвръщам тихо, като имам предвид обяда ни с нея в събота. — Сигурно не си спомняш. Аз не спирах да говоря, а ти имаше много по-важни неща на главата си… — Не довършвам, поглеждам косо към Джеф и се вторачвам неловко в краката си.

— Ново гадже, а? — подхвърля добродушно той.