Александра Потър - Ти, който не си за мен

Вторачвам се озадачено след нея. Ама тя май изобщо не се интересува от това! Прелетях целия този път до Мартас Винярд, за да се срещна е Артси, даже споделих едно легло с Нейт — е, отчасти заради него, но и отчасти защото Магда заложи толкова много на тази среща и защото ми каза, че това бил единственият начин да спасим галерията. А сега, когато съм тук, тя дори не си направи труда да…

— Изненада!

Връщам се рязко в действителността и виждам как Магда се появява отново от офиса си, а после отстъпва и разкрива зад себе си висока фигура с кожени панталони, бяла риза на къдрички и широкопола шапка. Лицето му е частично скрито в сенките, но лично аз познавам само един човек, който носи подобен тип дрехи.

— Артси? — ахвам, напълно втрещена. — Какво правиш тук?

— Излага творбите си! — провиква се тържествено Магда, преди той да успее да отвори уста. — Нали така?

Това е твърдение, а не въпрос. И аз зяпвам Артси. В душата ми се блъскат едновременно облекчение, радост и само един бог знае какво още друго и заплашват да изригнат като лава. Вярно ли е? Наистина? Погледът ми се плъзва настойчиво към ръба на шапката му, търсейки очите му. Дали е истина?

— Смятам, че твърдението беше напълно правилно — изрича той с престорена формалност, а после поглежда към мен и ми намигва.

И лавата у мен изригва. Избликва и ме залива в безброй топли въгленчета.

Успях! Той каза „да“! Спасени сме!

Идва ми да се разподскачам, да прегърна Артси, да вдига във въздуха Марта, да погъделичкам Валентино по коремчето и какво ли още не. Но вместо това подхождам напълно професионално.

— Страхотни новини! — изричам с равен глас, като се опитвам да потисна гласеца в мен, който буквално пищи от радост. — За нашата галерия ще бъде голяма чест и аз съм сигурна, че творбите ви ще намерят истински дом в „Номер Трийсет и осем“!

Магда ме поглежда с неизказана благодарност. Нещо ми подсказва, че откакто той й е съобщил решението си, единственото, което е успявала да изрича, е било: „Чудесно! Прекрасно!“

— Сигурен съм, че ще бъде така — кима лениво той, дъвчейки дъвката си. — Особено сега, след като имах честта лично да се запозная с госпожа Цукерман!

— О, моля ви, наричайте ме Магда! — изчервява се тя и се изкисква като ученичка.

„Ученичка, която си е паднала по учителя си“ — осъзнавам, докато ги наблюдавам.

— Съжалявам, но идеята беше изцяло моя — обръща се Артси към мен.

— Моля? — поглеждам го неразбиращо.

— Изненадата — обяснява той. — Реших, че ще бъде забавно. Опасявам се обаче, че шегите ми понякога са доста солени.

— Но нали сега не се шегувате? — бързам да попитам.

Той се усмихва и прокарва ръка по брадата си, която е избръснал на триъгълник и сплел в плитчици с мъниста, и отговаря:

— Не, тази част е истинска!

Двете с шефката ми се споглеждаме. Тя изглежда така, сякаш е умряла и е отишла в „Гучи“.

— След като ми дойдохте на гости във Винярд — пояснява той, — аз направих някои проучвания, поразпитах за вас и онова, което чух, определено ми хареса. — Свежда очи към Магда, която издува и без това достатъчно издутите си гърди. — Търсили са ме много галерии, обаче те вече не милеят за изкуството. Не ги интересува нито твореца, нито хората. Единственото, което ги интересува, са парите, печалбите и как да направят богатите още по-богати!

— Напълно вярно — кима Магда. — Абсолютно.

— Обаче вие изглеждате различни — продължава той, като поглежда към мен. — Очевидно наистина се интересувате от онова, което правя, от изкуството, от творческия процес!

— Особено много ми допадна историята за чорапите — усмихвам се аз и той кима ухилено.

— Напълно споделям вашата философия — продължава Артси, обръщайки се към Магда. — Всеки трябва да има достъп до изкуството, за да може да му се наслаждава! Изкуството трябва да излиза далеч отвъд пределите на социалните разделения и да говори не само на банкерите от Уолстрийт, но и на пролетариата!

— Абсолютно! — кима енергично Магда. — Гадни банкери! — Цъква презрително с език. — Единственото, което ги интересува, са парите! Въобще не им пука за хората, за това как живеят те, за надеждите и мечтите им!

Буквално я чувам как мисли за апартамента си, който е заплашен да бъде иззет от банката, както и за галерията.

— Именно! — съгласява се и Артси. — Точно затова съм толкова щастлив, че мога да изложа творбите си при вас, момичета! Досега никога не съм чувствал необходимост да ги показвам, не съм и искал, обаче сега съм убеден, че именно това е най-подходящият дом за тях и това е най-правилният начин, по който трябва да постъпя! — разлива се той, размахвайки артистично ръце.