Александра Потър - Ти, който не си за мен

Робин свива обидено устни и повдига брадичка.

— Уаканда е индианска шаманка, която може да комуникира с духовете водачи! Има забележителна дарба. Сиукското й име всъщност означава „притежаваща магически сили“!

Отварям уста, за да възразя, но после размислям. Осъзнавам, че да се говори е Робин по този въпрос е напълно безсмислено, затова си позволявам само да изстена тихичко:

— Господи, така и не се научих да си държа устата затворена! Изобщо не трябваше да ти казвам за срещата си с онзи художник! Това трябваше да бъде тайна!

— Обаче ми каза! — изтъква тя и стисва лекичко ръката ми, за да ми покаже, че не трябва да се самообвинявам. — Ти си го срещнала и затова ми каза. Това е съдба.

— Ама аз си мислех, че това е приказка, а не истинският живот! — подсмърчам тъжно.

Тя се усмихва, обръща се пак към чайника си, разбърква го за последен път и най-сетне си налива чай.

— И сега какво ще правиш? — питам пак.

Тя се замисля. По лицето й преминава сянка на тъга, която обаче бързо се заменя с решителност, когато изрича:

— Ще направя това, което винаги съм правила — ще оставя нещата в ръцете на Съдбата!

Втъква косата си зад ухото и ми се усмихва широко.

Ще трябва да си поговоря аз с тази Съдба! На четири очи.

Съдбата обича да се изкарва блага душица, която обича да ни помага. Едва ли не ангел пазител, на когото винаги можеш да се опреш, когато нещата загрубеят. Не знаете какво да правите? Оставете нещата в ръцете на Съдбата. Животът ви е пълна каша? Оставете Съдбата да го нареди — тя знае най-добре. Вие сте сама и с разбито сърце? Съдбата ви е подготвила нещо прекрасно!

Нищо чудно тогава, че всички са готови да вдигнат ръце от живота си и да се опрат на Съдбата. Тя е като вашия любим дядо. Или като някой адски организиран човек — нещо като ваш личен „личен асистент“.

Само дето моят опит показва, че Съдбата не е нито едно от тези неща. И същото важи за малкото й братче — Провидението. Ако трябва да бъдем честни, по отношение на мен те забъркаха огромна каша. Затова отсега нататък смятам да ги разкарам и да им попреча да ми се месят така нагло. Вече поемам юздите на своя живот, а когато става въпрос конкретно за любов, Съдбата да си гледа работата!

Освен това, както вече казах, не възнамерявам да губя повече време за любовни глупости. Онова си беше за тогава, а това си е за сега.

И така, когато утрото на понеделника изгрява, го посреща едно напълно ново мое аз — ново аз, което се събужда преди алармата на часовника, което облича дрехи, поставени от вечерта на закачалка, и което тръгва за работа много преди обичайното си време.

— Онова си беше за тогава, а това си е за сега — мърморя си тихо под нос аз, докато крача по улицата. — Онова си е за тогава, това си е за сега! — Робин ми каза, че трябва да си го повтарям непрекъснато, за да го утвърдя.

Робин е велика по утвържденията. Когато се нанесох в квартирата, намирах такива навсякъде — написани на листчета и разпръснати из апартамента. Непрекъснато я чувах да си ги повтаря, разхождайки се напред-назад. Трябва да призная, че навремето ми се стори малко налудничаво.

— Всичко се върти около това да замениш една негативна мисъл с позитивна — бе ми обяснила тя. — Примерно, ако се тревожиш за нещо и искаш да го промениш, го изричаш като утвърждение.

— Тревожа се за неизплатените сметки по моята карта „Виза“ — бях отговорила, размахвайки съобщението от банката. — Да имаш някакво утвърждение за подобни случаи?

Тя бе затворила очи, бе щипнала носа си, за да се концентрира, а после бе отворила очи и тържествено бе заявила:

— „Плащам сметките си с любов, защото знам, че изобилието тече свободно през мен!“

Надали е необходимо да казвам, че тогава бях наказана с тлъста наказателна лихва и тонове допълнителни такси.

Обаче онова си беше за тогава, а това си е за сега. И макар че все още имам известни резерви и все още намирам Робин за леко откачена, съм стигнала до заключението, че няколко утвърждения в повече няма да ми навредят. Всичко е част от моето твърдо решение да обърна нова страница в живота си — празна, неизписана страница плюс всичко останало, което мога да докопам, и да се концентрирам върху най-важното.

Като например Кейт и Джеф. Операцията му е насрочена за днес следобед и затова си уредих с Магда да работя до обед, за да отида следобед при сестра си.

— Не, аз съм добре! Честна дума! — се бе опитала да възрази тя. — Няма нужда да идваш!