Александра Потър - Ти, който не си за мен

— Имах среща с един художник.

Колкото по-малко знае, толкова по-добре.

И ако съм се притеснявала, че Нейт ще започне да ми задава въпроси, не е имало смисъл.

— Аха — кимва той, но по-скоро от учтивост, отколкото от някакъв особен интерес. Нейт никога не се е интересувал от моята работа.

В центъра на разговорите ни винаги е била неговата.

— А ти защо си тук? — питам също от учтивост.

Той размахва някакви брошури и отговаря:

— Разглеждах един имот.

— Ще си купуваш имот тук?! — ахвам. Просто от любопитство, днес се поспрях пред витрините на няколко агенции за недвижими имоти и можете да ми вярвате, че не е никак евтино!

— Имам подобни намерения — свива небрежно рамене той. — За лятото.

— Браво на теб!

Божичко, ама той действително е фрашкан с пари! Апартамент на последния етаж в скъпа кооперация в Ню Йорк, лятна къща в Мартас Винярд… За части от секундата си представям какво ли би било, ако животът ми се бе подредил по друг начин… Как двамата с Нейт се печем на частния си, закътан от чуждите погледи плаж, на две крачки от умопомрачителната си лятна къща.

— Смятам да повървя до града — казва той.

— Да, аз също — кимвам.

„Всъщност, както са тръгнали нещата, това като нищо може да стане!“ — смръзвам се от страх аз.

Тръгваме нагоре по главната улица. От двете й страни се редят магазини за сувенири и галерии. Накъдето и да се обърнеш, някой яде нещо или прави снимки на някого, или просто зяпа безцелно по витрините, на които са изложени китайски порцеланови котки, кичозни изделия, стари бижута… Пред една от тях забелязвам двойка влюбени, прегърнати през кръста — тя се притиска о него, а той се дърпа.

Това ме навежда на една гениална идея.

— Хей, я виж там! — обаждам се аз, сграбчвам Нейт за лакътя и го насочвам към магазина.

— А? Какво?

Въпреки факта, че на острова няма почти никакъв сигнал, Нейт все пак е успял да намери някакъв и сега разговаря с агента си по недвижими имоти за перфектни гледки към морето и подово отопление.

— Какво ще кажеш?

Двойката вече се е отместила и витрината вече е изцяло на наше разположение. Така и предполагах — стари пръстени. Стари годежни пръстени!

— Извинявай, Дженифър, само за момент — изрича той, поставя ръка върху телефона си и се обръща към мен. — Но за какво ме довлече тук, за бога?

— Какво ще кажеш за розовия сапфир с розетката от диаманти?

Божичко, направо не мога да повярвам откъде ги знам тези работи! Сигурно жените възприемат подобни познания чрез осмоза.

— Да, много е хубав — казва той, без дори да погледне пръстена, след което се връща автоматично към разговора си. — Извинявай, Дженифър! Та… говорехме за подовото отопление.

Очевидно тази работа ще се окаже доста по-трудна, отколкото си мислех.

— А защо не ми го купиш? — изричам на висок глас и му отправям най-умилителния си поглед.

Познатата вертикална бръчка по челото му заприличва на ров.

— Искаш да го купя? — провиква се слисано.

— Че защо не?

— Извинявай, Дженифър, не говорех за къщата в Чапакуидик! — Поглежда ме на кръв и допълва: — Виж какво, ще ти се обадя след малко. — Затваря телефона извън себе си от гняв. — За бога, Луси! Какво ти става? Защо изобщо трябва да ти купувам пръстен?

Ококорвам многозначително очи и подхвърлям закачливо:

— Че за какво мъжете обикновено купуват пръстени на жените?

Той ме гледа объркано. А после, накрая, схваща идеята.

— Какво по… — Прави пауза, като вече едва се сдържа. — Да не би да си полудяла?!

— Не — поклащам глава. — Просто…

Думите се залепят за гърлото ми и аз преглъщам, за да ги разкарам. Окей, Луси, можеш да се справиш! Призовавам на помощ цялата си смелост, мислейки за Стратегията. Това беше второто предложение на Кейт. Каза, че този ход никога не се е провалял…

Стисвам здраво ръце в юмруци и се гмурвам в бездната.

— Нейт, обичам те!

Нейт ме поглежда така, като че ли най-неочаквано съм се сдобила с две глави. Лицето му постепенно става бяло като платно, по което последователно проблясват хиляди различни емоции — шок, удивление, ужас, скептицизъм. Накрая се заковава на подозрение.

— Какво си намислила? — поглежда ме с присвити очи.

— Намислила ли съм? — правя се на невинна аз. Обаче много неуспешно.

— И двамата отлично знаем, че това не е истина — изрича спокойно. — Така де, онези бабешки гащи… — Сбърчва отвратено нос. — Никоя жена не би сложила такива пред мъж, в когото е влюбена.