Джон Стайнбек - Зимата на нашето недоволство

— Свестни хора — каза. — И обикновено с прекрасен поглед върху нещата, консервативни…

— Но не и заслепени от консервативност, сър. Имам впечатлението, че веднъж решили какъв курс да поемат, са го следвали неотклонно.

— Това е точно така.

— Дори ако е ставало дума за потапяне на врага… или за изгаряне на кораб?

— Имали са разрешително, естествено.

— Струва ми се, сър, че през 1801 година са ги разпитвали за това, какво според тях означава „враг“.

— След всяка война следва неизбежна пренастройка.

— Разбира се. Но не се връщам към старите истории само за да се намирам на приказка. Честно казано, господин Бейкър, имам желанието… да възстановя своето благосъстояние.

— Абсолютно правилно, Итън. По едно време започнах да си мисля, че си загубил някогашната способност на семейство Холи.

— Възможно е; или не съм я доразвил. Вие предложихте помощта си. Откъде да започна?

— Проблемът е, че за да започнеш, ти е нужен капитал.

— Знам. Но да приемем, че имам някакъв капитал. Как да поставя началото?

— На дамите вероятно им е скучно — каза той. — Защо не се преместим в библиотеката. За дамите бизнесът е скучна тема.

Госпожа Бейкър се изправи.

— Тъкмо се канех да помоля Мери да ми помогне в избора на тапети за голямата спалня. Мострите са на горния етаж, Мери.

— Искам и Мери да чуе…

Тя обаче ги послуша, както и очаквах.

— Нищо не разбирам от бизнес — каза. — Но от тапети разбирам.

— Става дума и за теб, скъпа.

— Обърквам се, Итън. Нали знаеш?

— Без теб, мила, току-виж съм се объркал още повече.

Номерът с тапетите вероятно го беше измислил господин Бейкър. Съмнявам се, че точно жена му подбира тапетите. Няма начин тия мрачни геометрични шарки в стаята, където седяхме, да са били избрани от жена.

— Проблемът ти, Итън — каза той, след като те излязоха, — опира до наличието на капитал. Къщата ти е на чисто. Можеш да я ипотекираш.

— В никакъв случай.

— Да приемем, че намирам мнението ти за уважително. Но с друго обезпечение не разполагаш. Налице са и парите на Мери. Не са много, но с известно количество пари можеш да се сдобиеш с още.

— Не искам да се докосвам до парите й. Те са й за черни дни.

— Но са в обща сметка и не докарват никаква лихва.

— Да предположим, че успея да се преборя със скрупулите си. Какво по-точно имате предвид?

— Имаш ли представа на колко възлиза състоянието на майка й?

— Нямам, но ми се струва, че не е никак малко.

Обърса най-грижовно очилата си.

— Онова, което ще ти кажа, следва да си остане пълна тайна.

— Разбира се.

— За щастие знам, че не си приказлив. Типично за рода Холи, с евентуалното изключение на баща ти. Аз, като бизнесмен, знам, че Ню Бейтаун тепърва ще се разраства. Налице са всички необходими предпоставки — пристанище, плажове, вътрешни води. Потръгне ли веднъж, нищо няма да е в състояние да го спре. А добрият бизнесмен е длъжен да подпомогне развитието на родния си град.

— И да спечели от това.

— Естествено.

— Защо досега не се е развил?

— Смятам, че и сам знаеш отговора: заради крайните консерватори в градския съвет. Те още живеят в миналото. И задържат прогреса.

Винаги ми е било любопитно колко човеколюбиво може да е трупането на печалба. Ако смъкнехме далновидната, градолюбивата обвивка, господин Бейкър бе заел точно необходимата му позиция. Заедно с още неколцина, ама много малко на брой, ще поддържат сегашната градска управа дотогава, докато изкупят или поставят под свой контрол всички възможности за бъдещо благоустройство. После в името на прогреса ще изритат съвета заедно с кмета и едва тогава ще стане ясно, че всички пътища, водещи в тази посока, са в ръцете им. И единствено в името на някакви чувства бе готов да ми задели късче от голямата печалба. Нямам представа дали смяташе да ме запознава умишлено с графика или просто се заплесна от ентусиазма си, но успях да го доловя сред общите приказки. Градските избори са насрочени за седми юли. Към тази дата напредничавата група следва да е установила контрол върху колесницата на прогреса.

Надали има на този свят някой, който да не обича да дава акъл. И докато проявявах поне малко неохота, учителят ми все повече се разпалваше и навлизаше в конкретика.

— Ще трябва да го обмисля, сър — рекох. — На вас може да ви е ясно, но за мен си остава загадка. И, разбира се, ще трябва да го обсъдя с Мери.

— Точно тук бъркаш — каза. — Прекалено много фусти има вече в деловия свят.