Джон Стайнбек - Зимата на нашето недоволство

— Ох, щурчо — посрещна ме Мери. Изгледа ме с радост и облекчение. Болката се изпари от въздуха.

— Щраусовите пера могат ли да се избелват? — попитах. — Пожълтяло е.

— Мисля, че да. Попитай господин Шулц.

— Ще му я занеса в понеделник.

— Много ми се ще Марджи да обърне картите — каза Мери. — Умирам от желание.

Окачих шапката върху долната колона на стълбището, където тя остана с вид на пиян адмирал, ако такова нещо е възможно.

— Донеси масата за карти, Ит. Необходимо ни е много място.

Извадих я от килера в антрето и разтворих краката й.

— Марджи обича стол с права облегалка.

Придърпах един от столовете за хранене.

— От нас какво се иска?

— Да се съсредоточите — каза Марджи.

— Върху кое?

— Доколкото е възможно — върху нищо. Картите са в чантичката ми на дивана.

Винаги съм си представял картите за гледане като мазни, дебели и с пречупени ъгълчета, но нейните бяха чисти и лъскави, с нещо като пластмасово покритие. Бяха по-тесни и по-дълги от картите за игра и много повече на брой от петдесет и две. Марджи изправи гръбнак пред масата и оформи от тях ветрило — пъстри картинки и заплетени фигури. Надписите бяха на френски: l’empereur, l’ermite, le chariot, la justice, le mat, le diable 18 18 Император, отшелник, колесница, правосъдие, мачта, дявол. — Б.пр. — земя, слънце, луна и звезди, и цветове с мечове, чаши, жезли и, предполагам, пари, ако deniero 19 19 Фр. denier, от ар. динар. — Б.пр. значи това, но символът имаше формата на хералдическа роза, а във всеки цвят освен това имаше и roi, reine и chevalier 20 20 Крал (поп), кралица (дама) и рицар (вале). — Б.пр. . Следваха някакви необичайни, тревожни карти — поразявана от светкавица кула, колело на съдбата, човек, увиснал за глезените от бесилка, наречена pendu 21 21 Обесеният. — Б.пр. , и Смъртта — la mort , скелет с коса.

— Доста потискащи са — рекох. — Това ли означават картите, което е изобразено на тях?

— Зависи от това, как паднат една спрямо друга. Ако изображението е с главата надолу, добиват противоположния смисъл.

— Значи смисълът може да варира.

— Да. Именно това е ролята на тълкуването.

В мига, в който хвана картите, Марджи доби тържествен израз. На силното осветление ръцете й издаваха онова, което вече бях забелязал — че е по-стара, отколкото изглежда.

— Кой те научи? — попитах.

— В началото наблюдавах баба ми, после започнах да гледам по разни партита — явно съм искала да привлека внимание.

— Ти самата вярваш ли им?

— Не мога да кажа. Понякога се получават забележителни неща. Не знам.

— Възможно ли е картите да са всъщност ритуал за съсредоточаване — нещо подобно на екстрасенско упражнение?

— В някои случаи вероятно е така. Най-голяма точност постигам именно тогава, когато припиша на някоя карта смисъл, какъвто дотогава не съм й придавала.

Докато размесваше картите, цепи колодата, пак ги размеси, пак ги цепи, после ми ги подаде и аз да цепя, ръцете й се движеха като самостоятелни живи същества.

— На кого да гледам?

— На Итън — възкликна Мери. — Да видим ще съвпадне ли с вчерашното.

Марджи ме огледа:

— Рус — рече, — синеок. Нали не си навършил четиридесет?

— Почти.

— Кралят на жезлите. — Намери картата в колодата. — Това си ти. — Изображение на крал с мантия и корона, хванал огромен жезъл в червено и синьо, а отдолу надпис Roi de Baton . Положи я с лице нагоре и пак размеси колодата. После започна бързо да обръща картите и заговори с напевен глас. Карта върху моята — Това те покрива. — Напреко отгоре й. — Това те прекръства. — Една отгоре. — Това ти е короната. — Друга под мен. — Това ти е основата. Тази отпред, тази отзад. — Върху масата се оформи кръст от карти. После бързо обърна още четири и ги нареди в една линия вляво от кръста с думите: — Ти, къщата, надеждите, бъдещето. — Последната карта беше на обесения с главата надолу, le pendu , но от моето място насреща й се виждаше наопаки.

— Бъдещето ми е ясно.

— Може да означава и спасение — каза тя. Прекара показалец по долната си устна.

— А парите къде са? — попита нетърпеливо Мери.

— Тука са — промълви тя разсеяно. Внезапно събра картите, размеси ги продължително, после пак ги заразполага, мърморейки ритуалните думи под носа си. Имах чувството, че не обръща внимание на отделните карти, а ги възприема като едно цяло, а очите й се замъглиха и като че ли гледаха надалеч.

Як номер, рекох си, убиец в женските клубове — че и навсякъде другаде. Сигурно и жрицата Пития е изглеждала по същия начин — спокойна, съсредоточена и объркваща. Успееш ли да задържиш хората за дълго нащрек, почти без дъх, в очакване, ще повярват на всяка твоя дума — и не става дума за актьорско майсторство, а по-скоро за техника, за улучване на подходящия момент. А тази жена хабеше дарбата си по пътуващи търговски пътници. Добре де, но какво искаше от нас, от мен? Изведнъж тя пак грабна картите, оформи ги в колода и ги постави в червената кутия с надпис I. Muller & Cie, Farbrique de Cartes .