Мери Монро - Дъщерята на пеперудите

— Това е подарък за баба ти, за нейната ofrenda — каза тя. — Харесаха ми историите й. Сега всеки път когато видя пеперуда, ще се сещам и за нея. И за теб!

Обърна се и се забърза, с характерната си походка, поклащайки бедра, към пикапа на Уейн. Лус погледна в ръката си и видя бележката за кутията масло и двайсетдоларова банкнота. Размаха високо бележката за сбогом.

Стейси подаде платиненорусата си коса през прозореца, когато пикапът потегли, и изкрещя:

— Може да не знаеш къде отиваш, но в края на краищата ще стигнеш там, където ти е писано да бъдеш!

Лус и Маргарет махаха с ръце и гледаха, как колата се отдалечава, като вдигаше прах и пръскаше камъчета ситен чакъл, по пътя към магистралата.

— Става за житейски девиз — изкоментира иронично градинарката.

Лус се засмя и затвори с трясък, капака на колата.

— Хайде, Маргарет. Отново сме само двете. Да се връщаме на пътя и да стигнем там, където ни е писано да бъдем.

Марипоса решеше кобилата си, докато златистокафявата й козина заблестя и бледата й грива стана абсолютно мека, без никакви сплъстявания и възли. Ръцете вече я боляха и ризата й се беше напоила с потта й, но тя продължаваше да търка и търка гърба на животното. Когато приключи, миришеше по-лошо от Опал, но беше доволна, защото по кобилата нямаше нито едно останало петънце, от белите ивици по муцуната й, до хълбоците й.

Отпусна ръце и хвърли меката четка в кофата. Опал тръсна глава и се наведе с цялото си тяло към Марипоса.

— Искаш още, нали? — изкикоти се тя и прокара ръка по врата и ушите на кобилата. — Алчно момиче.

Когато за пръв път започна да се грижи за Опал, се ужасяваше винаги, когато голямата кобила се приближаваше до нея. Сега разбираше, че този жест е вид гушкане, въпреки че размерите на Опал, го правеха да изглежда доста тромаво. Марипоса облегна главата си на врата на кобилата и затвори очи. Топлината от тялото на животното идваше сякаш, от самото му сърце. Жената си пое дълбоко дъх и вдиша свежия аромат на сеното в конюшнята и миризмата на коня, която винаги я успокояваше. Днес беше дошла тук, за да обмисли на спокойствие, дали да се обади на майка си. Тя още не й беше звъннала и Марипоса не мислеше, че може да стои и да чака така, още дълго.

— Липсваше ми — каза тя на ухото на Опал.

— И ти ни липсваше.

Животното трепна, стреснато от гласа на Сам, но Марипоса беше свикнала с безшумната му походка и изненадващите появи. Присъствието му я успокояваше. Вярваше му така, както не беше вярвала на никой мъж от много години насам. Продължи да потупва врата на Опал с нежни, но сигурни движения.

— Спокойно, момиче, всичко е наред — каза тя, докато се обръщаше да погледне, през рамото си.

Сам беше застанал на прага, облегнат на вратата със скръстени ръце. Беше на достатъчно разстояние, за да се чувстват и конят, и тя самата, спокойни, и Марипоса му беше искрено благодарна за тактичността.

— Не исках да те стресна — каза Сам.

— Не си.

— Опал изглежда добре.

Жената кимна и поруменя, от удоволствие.

— Ти как си? — попита той.

Въпросът беше съвсем тривиален и въпреки това, тя долови премълчаната, но дълбока и искрена загриженост в гласа му. Извърна се и го погледна. Беше свалил шапката си, косата му беше мокра на слепоочията, а бронзовата му кожа блестеше от пот от многото работа, но, както винаги, вниманието й беше приковано най-вече от орловите му очи. Те се взираха в нея изпитателно, търсейки признаци на тъга или замисленост.

— Объркана — отвърна тя, подсказвайки му, че е готова за разговор, което я изненада. За пръв път сама вземаше инициативата.

Сам също го забеляза и се усмихна.

— От какво си объркана?

— Мислих много, за последния ни разговор. Там, при езерото. Попита ме, защо сама не съм се обадила на майка си. И аз нямах друг смислен отговор, освен че се страхувах. — Обърна се да погали отново врата на Опал, чувствайки се по-уверена в себе си, когато докосваше меката грива с ръката си. — Чудех се защо не ми се обаждат. Измъчвах се много по-силно, отколкото, ако просто бях вдигнала телефона и набрала онзи номер.

— Какво е най-лошото, което може да се случи, ако се обадиш сама на майка си?

Марипоса притвори очи.