Мери Монро - Дъщерята на пеперудите

— Можем да опитаме и да тръгнем с колата. Или да пробваме пеша?

Обърна се към мъжа зад щанда.

— Дали ще ни хвърлите за пет минутки до там?

— Не, не мога да оставя магазина.

Лус затвори очи и стисна устни. Нямаше смисъл да му казва, че не е особено любезен.

— Ще се обадя на Съли — каза тя на Маргарет. — Той ще знае какво да правим с маслото — допълни по-високо, отколкото беше необходимо. — Може ли да взема телефона ти? Моят още не е зареден.

Старецът повдигна предизвикателно брадичка към телефона.

— Тези новичките джаджи, може и да не работят тук.

Лус го погледна накриво, после набра номера на Съли, само за да установи, че наистина нямаше обхват. Излезе навън, надявайки се да хване някъде сигнал, а Маргарет я последва, но и отвън късметът им не проработи. Обезсърчени, двете се отправиха през прахта и калта към колата. Загледаха се без особена надежда в двигателя, опитвайки се да се успокоят взаимно.

Стейси се беше облегнала, на капака на паркирания наблизо пикап и полюшваше небрежно бедра, докато разговаряше оживено с мъжа, който пълнеше резервоара си. Серена стоеше до краката й и се взираше към нея с умоляващ поглед. Когато мъжът приключи със зареждането, Стейси се запъти бавно към тях, водейки новия си приятел със себе си, сякаш и той като кученцето беше на каишка.

— Ей, момичета — провикна се тя. — Доведох помощ. — Вдигна очи и се усмихна широко на мъжа. — Това е Уейн.

— Дами — каза той, докосвайки небрежно с пръсти каубойската си шапка. — Май имате проблем.

Стейси го зашемети отново, със самоуверена усмивка.

— Ами, сър — започна Маргарет, — моята приятелка е забравила да смени маслото и червената лампичка на таблото започна да свети. Сетихме се, че проблемът е в маслото, но мъжът тук казва, че няма от вида, който ни трябва. Не знаем, какво да правим.

— Може ли да погледна?

Уейн се наведе над двигателя, очевидно решен, да не се доверява на думите им и сам да прецени, какво е положението. Свирна с уста и поклати глава, когато видя нивото на маслото.

— Момичета, имате късмет, че двигателят ви не се е прецакал съвсем — каза той. — Какво масло смятате, че ви трябва, и какво имат тук?

— Съли каза, че трябва да слагам от… ето, тук… — каза Лус и му подаде листа с указанията.

Уейн се зачете, кимайки от време на време с глава, както правят мъжете, когато искат да покажат, че разбират напълно ситуацията.

— Виждате ли, маслата имат различен вискозитет — започна той бавно, сякаш говореше на деца. Умствено изостанали деца. — Няма значение. Да отидем в магазина и ще ви покажа, кой вид ви трябва.

Уейн купи кока-кола за всички и те седнаха на сянка да си поговорят, докато двигателят се охладеше достатъчно и утоляха жаждата си. Той наля маслото, без да им иска пари за услугата и за времето, което им отделяше.

— Просто не забравяйте, да го проверявате всеки път, когато наливате бензин — посъветва ги накрая.

— Той е като истински рицар в блестящи доспехи — каза Маргарет, докато го гледаше, как се отдалечава към пикапа си. — Не мислех, че такива още съществуват.

— О, има много такива момчета в Тексас — отвърна Стейси, с лека гордост в гласа. — Тексаските мъже не обичат нищо повече от това да се притекат на помощ на някое момиче. Особено ако е хубавица.

— Нима? Тогава, защо отиваш в Ел Ей? — попита я Маргарет.

— Така трябва. Това е съдбата ми — каза тя и се усмихна. — И като заговорихме за това… време е, да си кажем „сбогом“, момичета. Ще тръгна с Уейн.

Лус беше шокирана и тонът й го показа ясно:

— Какво?! Стейси, ти току-що го срещна!

— Той е добър човек. Усещам го.

— Знам, че отначало, нещата не тръгнаха много добре между нас… — започна Маргарет.

— О, Господи, не! — възкликна Стейси и се разсмя. — Ти може и да си малко проклета, но не за това ви оставям. Говорих с Уейн и той ми каза, че отива право в Ел Ей. Предложи ми да ме закара. Ей, аз съм си такава. Тръгвам накъдето ме отвее вятърът. Благодаря ви за гостоприемството. И наистина се надявам да стигнете безопасно до Мексико и да намерите каквото трябва да намерите. — Пристъпи напред и прегърна силно Маргарет. — Бъди вярна на себе си, мацке. И си живей живота. — После приближи до Лус. — Знам, че баба ми щеше да те обикне. Тя харесваше момичета, с открити сърца и много кураж. — После прошепна тихо в ухото й: — Благодаря ти, че каза „да“.

Направи крачка назад и се зарови в огромната си лилава чанта. Извади от там някакви хартийки и ги пъхна в ръцете на Лус.