Мери Монро - Дъщерята на пеперудите

Офелия внезапно се оживи.

— Ей, знаете ли какво си мисля, мистър Кордеро! Имаме нужда от човек на мястото на Кармен, нали? Защо не наемете Лус?

— Ще съм тук само ден, най-много два — напомни й Лус.

— Но и това ще ни помогне, докато си намерим някой друг.

— Работила ли си като сервитьорка? — попита Кордеро скептично.

— Известно време работех в ресторанта, където баба ми беше готвачка. Само за няколко часа дневно, след училище.

Офелия се изпъна повече на стола си.

— Каза, че баба ти е била готвачка. Какви неща готвеше? — реши да я изпита тя.

— За ресторанта правеше класическа мексиканска кухня. Но можеше да готви всичко. И не сте яли сос моле, ако не сте опитвали нейния. Беше със силен, плътен вкус, поръсен с парченца свежо сирене.

Спомни си, как готвеше с баба си, с престилка, вързана на кръста, застанала до нея, пред четири или пет тенджери, бълбукащи на печката. Есперанса я придърпваше по-близо към себе си, после й подаваше билките и подправките една по една, поднасяше ги към носа й и я караше да ги помирише — кориандър, кимион, люти чушки, магданоз. Лус все още усещаше уханието им във въздуха.

— Понякога, правеше едно специално ястие, от родното си село. Хората препълваха ресторанта, жадуващи да усетят вкуса на дома. Тя ме научи на всичко, което знаеше. Мога да приготвя цялото ви днешно меню.

Офелия изсумтя.

— Значи знаеш и цялото меню на това забутано място, защото то е едно и също всеки ден.

— Щом баба ти е от Мичоакан, имаш моя стил на готвене — каза мистър Кордеро след известно мислене. — Предполагам, че ще се получи. Струваш ми се умно момиче. Говориш ли испански?

— Разбирам го, но не говоря много добре.

— Lo suficientemente bueno como para tomar un pedido?

— Si. Достатъчно добре, за да взема поръчка — преведе, потвърждавайки по този начин знанието си на език Лус.

— Да ти кажа, обикновено не работя така. Но сега ще го направя, защото твоята абуела е от родния ми край. — Сви отново рамене. — А и моето момиче, Офелия, доста се уморява напоследък. За бебето не е добре да работи толкова много, а за мен не е добре тя да е толкоз бавна, нали? Та значи, може би все пак идеята не е лоша. Ти ще поработиш няколко дни, а и повече, ако искаш. Да спечелиш малко пари за колата си. Така всички ще са доволни. Става ли?

Лус си пое дъх и се замисли, дали това не е поредното побутване от Есперанса. Можеше да чуе гласа й, някъде отдалече. Fortaleza.

— Добре — отвърна накрая тя и без причина се разсмя.

Офелия плесна с ръце.

— Ей, това е страхотно! Наистина, chica, не мога да повярвам. И не се тревожи, никой няма да те тормози.

Отиде при мистър Кордеро и го прегърна.

— Краката ми ви благодарят!

— Да, да — отвърна той, като се преструваше неуспешно на намръщен.

— Все още обаче, не знам, къде ще спя тази нощ — каза Лус. — Знаете ли наблизо хотел, който да е достатъчно приличен и чист и да не трябва да продам някой крак или ръка за спане там?

— Има „Холидей Ин“ близо до магистралата — каза мистър Кордеро.

— Там не е евтино — прекъсна го Офелия. — Ами „Las Damas“?

Мистър Кордеро потърка брадичката си.

— Не е нещо особено, но е чисто. И евтино. Познавам жената, която държи мястото. Ще й звънна да проверя дали има свободна стая.

— Там отседнах, когато за пръв път дойдох тук — каза Офелия. — Нещо като пансион за момичета, дошли в големия град, които имат нужда от сигурно място, където да останат за няколко дни. Много жени от Мексико отиват там.

Както го описваше Офелия, приличаше на убежище за жени бегълки, криещи се от нещо или някого.

— Не знам, може би все пак мотелът е по-добра идея.

Офелия усети притеснението на Лус и я успокои:

— Знам какво си мислиш, но е по-добре. Наистина, приятно местенце е.

— А ти, защо си се преместила оттам?

— Сега живея с Анхел.

Мистър Кордеро започна да чисти съседните маси.

— Той не е добър човек.

Офелия подмина коментара.

— А и Сюзан Корингтън — това е дамата, която държи пансиона — позволява момичетата да останат там, само докато си намерят работа, или друго място, където да живеят. Грижи се, да имат сигурно местенце за престой, когато дойдат отначало в града. Предполагам, че го прави, защото тя самата някога е имала труден живот. Чувала съм истории за това, което е преживяла, и повярвай ми, момиче, не искаш да знаеш за какво става дума.

— За мен тя е светица — каза мистър Кордеро.

— Мога да те заведа, да се запознаеш с нея и да проверим, дали ще те приеме, искаш ли? — допълни Офелия.