Мери Монро - Дъщерята на пеперудите

Ядира също се засмя и изви изразителните си очи.

— Шшш… Това е тия Естела. Тя обича да командва и има голяма уста, но… como se dice? Как се казваше? Има и голямо сърце.

— Тя като че ли, управлява целия род — каза Лус и отново се засмя.

Между разваления английски на Ядира и разваления испански на Лус разговорът им вървеше достатъчно добре и момичетата се разбираха чудесно. Ядира посочи нещата на олтара и обясни на Лус тяхното значение, давайки й по този начин първия урок за традициите на Деня на мъртвите. А те бяха много.

— Тази година е специална, заради смъртта на Есперанса. Всички са много тъжни и искат да поднесат дарове на олтара й. Днес много роднини ще дойдат да й оставят храна или подаръци, за да се чувства тя добре дошла при нас. Моята майка ми даде това специално за нея.

Повдигна една найлонова торбичка и извади изящно изплетен черен шал. Положи го внимателно в основата на олтара. Черните ресни изпъкваха върху бялата покривка.

— Красив е.

— Твоята абуела го е изплела, за майка ми за нейния сватбен ден. Тио Маноло иска всичко да бъде идеално за майка му — каза Ядира. — Сърцето му е разбито, знаеш ли? Сега ела с мен. Мами иска да занесем тортила на Марипоса. Тя е на гробището.

— Какво прави там?

— Прави ofrendapara tu abuela.

— Още един?

Ядира се разсмя.

— Si. Правим олтар и на гроба. Марипоса, tu mama, поискала да го направи сама. Отишла е на гробището много рано тази сутрин.

Лус не каза нищо и се загледа в снимката на Есперанса на олтара. Чувстваше се предадена от майка си за пореден път, защото беше отишла на гробището без нея. Нямаше ли да бъде важен момент от отношенията им, нещо, което да ги свърже по-силно, ако бяха направили заедно олтара? Опита се да овладее раздразнението си. Не искаше да съди Марипоса. Все пак именно Лус беше изживяла целия си живот с Есперанса, не майка й. Тя беше с нея в деня, в който умря. Марипоса беше изгубила толкова много години. Може би просто имаше нужда да остане известно време сама. В края на краищата Есперанса беше нейна майка. Но, помисли си момичето натъжено и погледна отново към снимката на олтара, нима Марипоса не осъзнаваше, че тя беше майка и на Лус?

— Хайде. Ще тръгваме ли? — попита я Ядира.

Лус потисна гнева си и си каза, че всеки се справя със скръбта си по различен начин. Едно нещо беше научила вече за Деня на мъртвите — това не беше ден за тъга и оплакване. В този ден живите си спомняха починалите си близки с радост и любов в сърцата. Чакаше с нетърпение да падне нощта. Днес, на първи ноември, беше истински празник за децата и за всички, които искаха да си припомнят какво беше да си дете. Късно вечерта щеше да започне бдението на възрастните и Лус беше въодушевена, че ще участва в него.

Двете с Ядира вървяха по улиците на града, вече претъпкани с хора в празнично настроение, които купуваха в последните минути храна, свещи и дрънкулки за тържествата. Навсякъде имаше цветя, особено ярките оранжеви невени, които Ядира й беше обяснила, че ацтеките използвали, за да почитат своите мъртви.

— Семейството ми отглежда невени във фермата, специално за този празник. Добри пари се изкарват.

Лус си помисли, че сигурно е вярно, като виждаше, че всички наоколо — мъже, жени, деца — носеха в ръце купища от тези цветя. Тя също купи една китка, за да освежи своята ofrenda, преди да представи кутията с пепелта на баба си на семейството. Почувства как раздразнението й изчезва напълно, като си спомни, че тя ще допринесе с най-важния дар за семейния олтар тази вечер — кутията с тленните останки на Есперанса, която беше донесла през целия път от Милуоки до Мичоакан.

Ядира обичаше да се смее и хванала Лус за ръката, я водеше от сергия на сергия, двете момичета похапваха сладкиши и се шегуваха с малките захарни скелети, които се продаваха навсякъде. Лус не устоя и си купи играчка скелет, задвижваща се, когато човек дърпаше въженцето.

В края на улицата, стигнаха до впечатляващата католическа църква, символичния център на града. Лус зяпна с благоговение към входа на църквата. Беше покрит догоре с купища ярки, свежи цветя. Ако не знаеше, че са цветя, щеше да реши, че това е гигантски прозорец с красив стъклопис. Жени, с традиционните тъмни шалове щъкаха наоколо като мравки и внасяха още и още цветя в църквата. На площада отпред имаше сергии, на които се продаваха плодове, керамични съдове, сувенири и цветя. Улични музиканти свиреха, а край тях децата танцуваха и играеха на криеница.

— От тук — каза Ядира и поведе Лус през тълпата на площада към голямата черна желязна порта на гробището. Отвън деца продаваха вода от големи бели кофи.