Мери Монро - Дъщерята на пеперудите

Лус се прозя и погледна към другото легло. То беше празно. Изненада се, че вече е оправено. Беше заспала трудно, но след като веднъж се беше предала на съня, явно нищо не беше могло да я разбуди, защото нито беше чула Марипоса да става, нито да обикаля из стаята. Лус отметна одеялата и видя, че вълненият шал също го нямаше. Треперейки, намъкна бързо едни дънки, новия червен пуловер, който си беше купила в Сан Антонио по настояване на Маргарет, и червени дебели чорапи.

Слезе по тясното стълбище до кухнята. Спря за миг на прага. Трите й лели работеха вътре, подготвяйки планини от храна, пред малка глинена пещ. Стаята ухаеше на горящо дърво и подправки. Жените бяха облечени напълно еднакво, с черни поли и черни пуловери, а косите им бяха прибрани на гърба в дебели плитки. Докато си говореха, ръцете им не спираха да вършат всякакви неща, като по инстинкт, но разговорите замлъкнаха, когато тя влезе вътре.

— Buenos dias — каза Лус с плаха усмивка.

— Лус! Влизай! Добре ли спа? — възкликна леля й Естела на испански. Спусна се да вземе чаша, напълни я с димящо кафе и й я предложи.

— Gracias — Лус се опитваше да спази обещанието си да говори на испански език.

Леля й каза нещо бързо на другите жени и те се изкикотиха. Момичето почувства, как бузите му пламват.

Тия Естела посочи към храната и заговори преднамерено бавно, за да може Лус да разбере, че й предлага закуска.

— Si. Yo comprendo. Gracias — отвърна тя и простена наум. Щеше да бъде дълъг ден.

След като приключи с обилната закуска от боб, ориз и яйца, отиде в гостната. Тя беше празна, почистена идеално в подготовка за тържеството за Деня на мъртвите. Разходи се безцелно из стаята, спря да се възхити за миг на яркозелената керамична купа във формата на ананас и сърцето й се сви от сладка болка при спомена за любимата купа на Есперанса, абсолютно същата, на която тя така старателно беше събирала парченцата, когато се счупи. Рисунки на калии, снимки на семейството и икона на Богородица висяха по стените.

Централно място в стаята, заемаше красив олтар, направен под дървена арка и отрупан с големи оранжеви невени, които Офелия й беше казала, че се наричат cempasuchitl. Имаше още от тях във вазите, заобикалящи олтара. Банани, ябълки, тикви свещи бяха поставени в керамични съдове отстрани. Няколко черепчета от захар бяха подредени в задната част на масата: отдясно имаше метална кадилница, а вляво — високи бели свещи. Масичката с олтара беше покрита с бяла покривка, а под голямо, ярко изрисувано разпятие бе поставена снимка на Есперанса в златна рамка.

Лус се приближи и се възхити на красивата млада жена, която приличаше на пищна птица, в шарената си традиционна мексиканска рокля, застанала пред бялата стена. Лъскавата й черна коса беше преметната отпред на рамото й, сплетена в дебела плитка. Това беше младежко женско лице, изпълнено с надежда и увереност. Протегна ръка да го докосне.

— Приличаш на нея — каза женски глас зад гърба й.

Лус се обърна и видя млада жена, на нейната възраст, да стои до вратата. Беше красиво момиче с големи очи и характерните за рода остри скули. Тъмната й коса бе късо подстригана и прибрана зад ушите, на които имаше няколко реда златни обици. Очите й искряха меко под плътния бретон, докато се усмихваше. Беше слабичка и модерно облечена — тесни дънки, черен пуловер и кожено яке. Лус си спомни, че я беше видяла вечерта на сбирката, но не можеше да се сети как се казва.

— Аз съм Ядира — каза момичето и пристъпи по-близо. — Братовчедки сме.

Лус изпита огромно облекчение, че най-накрая беше срещнала някой на нейната възраст, който говореше английски.

— Аз съм Лус.

— Знам. Майка ми и твоята майка са… — млъкна замислено и после много внимателно произнесе думата на английски: — … полубратовчедки. Comprendes? Имали са само един общ дядо или баба, и аз не знам. Това май ни прави също полубратовчедки. Или нещо такова. — Разсмя се. — Yo no sé! Не знам.

— Никога досега не съм имала какъвто и да било братовчед или братовчедка, така че ще взема каквото ми се предлага.

— Живеем във ферма, недалече от тук. Отбих се да те поздравя. Мислех да поупражнявам малко английския си, какво ще кажеш? Още не ми е много добър.

— Супер си е — отвърна Лус, благодарна за усилието й.

Ядира се усмихна зарадвана.

— Днес ще бъде напрегнат ден — започна тя. — Много неща трябва да се свършат.

— Знам. Виждам го. Опитах се да се включа. Няколко пъти молех тия Естела да помогна с подготовката на храната, но тя все ми отказваше. Накрая ми каза, и мисля, че го превеждам правилно: „Можеш да ми помогнеш, като спреш да ме молиш да помагаш!“ — разсмя се Лус.