Мери Монро - Дъщерята на пеперудите

Марипоса вече беше съвсем будна и напълно осъзнаваше, че споделянето на нежни спомени между майка и дъщеря, няма да се случи. Беше приела отдавна факта, че е извършила най-голямата грешка в живота си, когато сама беше пуснала ръката на малката Лус. По-вероятно днес трябваше да се изправи, срещу справедливия й гняв и въпросите, започващи със „Защо го направи?“ и „Как можа?“

Потри нервно дланите си една в друга, докато погледът й за десети път в последните минути пробяга из стаята. Боядисаният в зелено стар кухненски плот беше протъркан, но лъщеше от чистота, балатумът беше оръфан по краищата, но без нито едно петънце, а стъклата на аквариумите направо блестяха. Беше поставила свежи хризантеми в топли есенни цветове в яркозелена стомна. Освен това на масата имаше и торта с подправки с крема сирене, както и две керамични чаши. Подуши и усети аромата на прясно изпечено кафе с канела, така, както го приготвяше майка й.

Седна на единия стол и отпусна ръце на масата. Всичко е готово, помисли си тя, докато погледът й отново се впери във вратата. Подскочи рязко при звука от потропването по дървото. Сложи ръка на сърцето си, пое си три пъти дълбоко въздух, за да се успокои, после пристъпи към вратата и я отвори широко.

Не смяташе, че внезапният прилив на любов, който я изпълваше всеки път щом зърнеше лицето на дъщеря си, някога щеше изчезне. Нейното малко момиче вече беше жена! Потърси в чертите й следи от онова дете, което беше изоставила преди толкова време. Очите й бяха със същия сияен син цвят и гледаха към нея със същото пленяващо съчетание от любопитство и упоритост. Но бузите й бяха отслабнали, устните бяха по-пълни, краката издължени… Лус имаше косата на майка си, гъста, лъскава и черна като полунощ. Носеше я, сплетена в традиционната дълга плитка отзад на гърба и това развълнува силно Марипоса. Част от майка й все още живееше в дъщеря й.

— Лус — каза тя и разтвори ръце, за да я прегърне.

— Марипоса — отвърна Лус лаконично и пристъпи напред, за да изтърпи резервирано прегръдката на майка си, преди бързо да се дръпне назад.

Марипоса не се обиди, че тя не се обърна към нея с „мамо“. Беше прекалено скоро, напомни си сама, а и трябваше да приеме възможността, никога да не поиска да я нарече така.

— Заповядай — каза и отстъпи встрани. — Толкова се радвам, че дойде.

Държеше се достойно, когато Лус влезе и се огледа из нейния малък апартамент. Не беше лъскав и луксозен като останалите в сградата. Но вече не беше и мрачният мизерен сутерен, който беше заварила. Пространството беше малко и семпло, това бе сигурно. Но стените бяха боядисани, в приятния топъл оранжев цвят, който Есперанса толкова обичаше, и Марипоса беше изрисувала сама с шаблон красиви шарки в жълто и зелено по тавана. Беше доволна, че Лус дойде точно когато следобедната слънчева светлина се изливаше през ъгловите прозорци и разкрасяваше още повече мястото.

— Приятно е тук — каза Лус любезно.

— Благодаря ти — отвърна доволна Марипоса, защото й се стори, че комплиментът беше искрен.

Лус директно се отправи към аквариумите.

— Все още имаш гъсеници — отбеляза тя. — Нашите се развиха в какавиди и пеперудите отлетяха преди седмици.

— Ако тези приятелчета побързат, може и да успеят да ги настигнат. Мами ме научи, как да отглеждам пеперуди. Сигурно и на теб ти е показала, нали?

Лус небрежно кимна и се отдалечи от аквариумите, без друг коментар. Марипоса се запита, дали нарочно не избягваше да споделя с нея, каквито и да е подробности, от живота си с Есперанса, като някакво наказание. Или може би беше като повечето млади момичета на нейната възраст, които не се интересуваха от гъсеници или пеперуди, или въобще от природа. Днес момичетата като че ли мислеха само за обувки, дрехи и клюки за филмовите звезди и модели.

— Виждаш ли черната? — попита Марипоса, приближавайки се до един от аквариумите. Посочи на Лус черната какавида. — Тази би трябвало да излезе утре.

— Знам — отвърна сухо Лус. — Виждала съм го много пъти с абуела.

Лус я отблъскваше постоянно, не й позволяваше, да заеме мястото на Есперанса в сърцето й. Марипоса каза:

— Мами веднъж ми каза нещо, което ме крепеше през всички тези години, като мой талисман. „Точно когато гъсеницата си мисли, че й е най-трудно, че е настъпил най-страшният момент в живота й, тя се превръща в пеперуда.“ Всеки път, когато видя пеперуда да излиза от пашкула си, си спомням, че ми беше даден втори шанс. Пеперудата ми вдъхва надежда, че дори някой, който е провалил всичко в живота си като мен, може да започне отначало.