Мери Монро - Дъщерята на пеперудите

Беше истинско облекчение, когато тия Мария се появи от кухнята, сушейки ръце в престилката си, и се провикна гръмогласно, което Лус вече разбираше, че беше обичайно за нея, когато искаше да изрази доброто си настроение: „Хайде, да ядем!“

В крайна сметка, споделянето на рецептите на Есперанса събра двете жени напълно. Лус разбра, че тия Мария беше наследила таланта на баба й за готвене. Страстта й към храната беше същата като на Есперанса, а прекрасната й кухня, заемаща половината от малката къща, приличаше толкова много по цветовете си и уханията, които я изпълваха, на кухнята им у дома, че тя застина и ахна, когато прекрачи прага й, и очите й се изпълниха със сълзи. Свежи цветя и билки растяха в керамични съдове на перваза на прозорците, хаванче с чукало стоеше до купа, пълна с авокадо, свинско месо се задушаваше в голяма желязна тенджера, три различни соса къкреха на печката, а от фурната се носеше познатата миризма на тамали.

Лус вдиша дълбоко ароматите на храната от родната си мексиканска култура и усети, как напрежението се свлича от раменете й. Тук се чувстваше у дома си.

Тия Мария се оказа богиня на чилито и подправките. Връчи на Лус престилка и й нареди да разбърква сосовете. Момичето се впусна с желание в задачата си и изпита пристъп на гордост, когато видя как леля й повдига изненадано вежди; гледайки я, как опитва соса „Верде“ и добавя още няколко подправки.

— Какво правиш? — попита я тя.

— Прекалено е лек.

— Прекалено какъв е?

— Абуела винаги казваше, че слабият сос е като слаб мъж — не е добър за силната жена.

Тия Мария отметна глава назад и се смя, докато от очите й избиха сълзи.

— Ай! Тази я бях забравила!

След като стана ясно, че Лус знае семейните рецепти, двете започнаха шеговита битка, за правилните съставки и подправки в тайния сос „Моле“ на Есперанса. Марипоса, от друга страна, беше с две леви ръце в кухнята. Не можеше да нареже една чушка или да извади костилката на авокадото. Дори изпусна яйце на пода. Но помнеше вкуса на майчините си ястия и играеше ролята на съдия, опитвайки всеки сос. Мария се шегуваше, с неумението на Марипоса да готви, но тя й го връщаше, като я подиграваше, за жалкото състояние на моравата й.

Лус режеше, бъркаше и се смееше, заслушана в закачките на сестрите. Наблюдаваше как различните таланти на Есперанса, нейното ДНК, се бяха разпределили равномерно в дъщерите й — готвенето на Мария, градинарството на Марипоса. Докато готвеха, сестрите разказаха на Лус как на петнайсет години всяка от тях беше отишла с майка си до Свещения кръг високо в планините на Мичоакан, за да отдаде почит на пеперудите монарх, които се събираха там. Тя слушаше и наблюдаваше хилядите емоции, които преминаваха по изразителните им лица, докато описваха със сияещи очи чувството да видиш милионите пеперуди, танцуващи из въздуха пред теб. Дори не можеше да си представи подобно нещо, но беше ясно, че за двете сестри е било едно от най-важните преживявания. Буквално и емоционално това беше преломният момент в живота им.

Беше забележителна нощ, помисли си Лус и въздъхна. Както лежеше в леглото до Съли, докато новата зора проблясваше навън, си припомни всяка дума, всеки жест, всеки поглед от тази важна вечер. Когато Съли се пробуди, ярките слънчеви лъчи вече навлизаха в стаята през тесния процеп на завесите. Той се прозя шумно и протегна ръце над главата си. После потърка очите си и се озърна стреснато около себе си. Лус се усмихна скрито, защото знаеше, че се опитва да проумее къде се намира. После я погледна и целият грейна, когато я видя. Обви ръка отново около нея и я стисна силно.

— Добро утро — каза той и я целуна по челото.

— Добро утро.

— Приятно е да се събуждам в леглото до теб.

— Ммм — измърка доволно тя.

— Добре ли си?

— Да — отвърна Лус искрено. — Но съм объркана. Замаяна. Все още се опитвам да повярвам, че това наистина се случва. Единственото място, където в момента се чувствам сигурна, е в твоите ръце.

— И това е мястото, където трябва да бъдеш.

— Толкова се радвам, че дойде. Благодаря ти.

Той се наведе и я целуна по нослето.

— Удоволствието е мое — отвърна, а очите му блестяха от радост.

— Мислех си нещо. Може би трябва да се прибера у дома с теб. Вече мога да дам пепелта на абуела на Мария и Марипоса. Тя беше тяхната майка. Те могат да решат какво да правят от тук нататък. От тях зависи.

— Ами отиването ти до Мексико?

— Абуела всъщност е искала да се срещна с майка си. Другата част от пътуването е била просто претекст. Вече го разбирам.