Тери Брукс - Хук

„Пинг!“

Всички очи се обърнаха към нещастника.

Хук се озъби. Тръгна към стълбите на квартердека и внезапно се спря ужасен. Погледът му се втренчи в Смий.

— Къде е килимът ми, Смий?

Смий преглътна.

— Извинявайте, капитане. Извинявайте, Ваша светлост.

Боцманът силно тропна с крак по палубата. Въжета и макари заскърцаха и застенаха, стълбите се обърнаха и от другата им страна се появи червен килим. Хук се усмихна и слезе. Вдигна дългия си пръст и посочи.

— Ти! Ти, сър, ти!

Всички пирати се опитаха да се слеят с дървенията на кораба.

— Ти! — Подмина нарушителя с иглата и посочи едно жалко дребно човече, свило се зад раболепен, дебел еднокрак пират, облечен отвратително безвкусно. — Да, ти! — Насили се да не посочи другия. — Ти си се обзалагал, че няма да докарам Пан тука, нали, лигав трюмен плъх такъв?

Пиратът, който се казваше Гътлес, макар че Хук не би могъл да си спомни това дори да имаше цяла седмица от недели, се смаляваше с приближаването на капитана.

— Не, капитане, кълна се в невинната душа на майка си. Не съм се обзалагал, не съм се обзалагал!

Хук стигна до него, усмихна се, наведе се и бащински го потупа по рамото.

— Кажи ми истината, хайде. Капитанът иска да узнае истината…

Гътлес рухна в ръцете на Хук и зарида.

— О, обзалагах се, обзалагах се!

Усмивката на Хук се смрази.

— Е, ти се уплаши. Значи мястото ти е в сандъка за страхливци.

Той презрително блъсна пирата. Гътлес се сви на палубата и захленчи. Другите веднага го грабнаха, изправиха го на крака и го повлякоха нанякъде.

Хук продължи нататък. Тълпата му правеше път.

— Не си мислете, че не чувах тези, които шепнеха, когато мислеха, че няма да ги чуя: „Край с Хук! С Хук е свършено!“

— Или онези, които казваха: „Това отпуснато безпръсто желязо никога няма да се издигне отново!“ — необмислено добави Смий.

Хук му метна изпепеляващ поглед. Отстрани отвориха капака на някакъв сандък, подобен на ковчег, и блъснаха вътре Гътлес, който все още ридаеше жално. След него пъхнаха торба, пълна със змии, паяци и стоножки. Хук с удоволствие установи, че щом затвориха капака, виковете бързо утихнаха.

— Я се огледайте, мърши такива! — посъветва той строго и посочи останките от кораби, които служеха за сгради на кея. — Огледайте се и вижте трофеите, спечелени от мен, за да можете да живеете пиратски живот в пиратски град.

— Това е рай! — ентусиазирано извика един пират.

— Даа, нали така? — Хук изсумтя. — Какви идиоти! Вдигнете високо оръжията си, приятели! — внезапно извика той. Кинжали, тояги, ками, пищови и кремъклийки се вдигнаха във въздуха. Хук зловещо се усмихна. — Горди пирати, приятели мои, пригответе се за празник! Пригответе се за убийството на младостта, за осакатяването на радостта, за задушаването на невинността в зловонната й люлка! Питър Пан скоро ще дойде! А щом дойде, ще стрия костите му на прах и ще си соля яденето с него. Ще хвърля Пан в най-черната пропаст, в най-дълбоката и студена бездна, ще го излича от лицето на земята за вечни времена! — Хук вдигна ръце. — Ще водя Славната си война и ще я спечеля! — Той се обърна. — Доведете затворниците!

Пиратите нададоха див крясък, когато люкът към трюма се отвори и с лебедка заизтегляха една мрежа от мрака долу. Мрежата бавно се въртеше и се издигаше, а когато се показа пред погледите, оплетени в нея видяха Джек и Маги, още облечени в пижамките си, с ококорени очи, уплашени между въжетата. Джек беше с бейзболната си ръкавица. Маги още носеше хартиеното цвете на Свирчо в косата си. Пиратите се присмиваха и закачливо мушкаха децата. Мрежата стигна до височината на очите на Хук и спря.

— Здравейте, деца — посрещна ги той със самодоволна усмивка.

Внезапно отзад настана суматоха, чуха се викове и ругатни и някой си запробива път през тълпата. Хук се обърна ядосан. После очите му се отвориха широко. Този лошо облечен, дебел еднокрак пират с толкова изкривена превръзка на окото, че чак се бе свлякла на носа му, бе хвърлил патерицата на земята и беше тръгнал към него.

— Джек! Маги! Всичко е наред! — викаше пиратът. Заплашително размаха пръст към Хук. — Това са моите деца! Аз съм баща им.

Хук зяпна. Пиратът се препъна и дървеният му крак падна. Той се извъртя и застана на два здрави крака. Наметката му се бе изкривила и той така поглеждаше над превръзката за окото под килнатата тривърха шапка, че приличаше на лоша имитация на вампир. Хук се учуди. Какъв пират беше този?