Тери Брукс - Хук

— Вие там! И вие! — Непознатият се обръщаше към изумените Джукс и Нудлър. — Веднага свалете децата ми! И го направете внимателно. — Кръглото лице се вдигна нагоре, глуповата усмивка наду румените бузи. — Татко е тук!

Хук блъсна Смий пред себе си. Чудеше се дали човекът е луд, дали има опасност да е болен от бяс. После погледна нагоре, към мрежата, където децата крещяха: „Татко! Това е татко!“

Не, не можеше да бъде…

Пиратите се нахвърлиха върху Питър Банинг, който бе хукнал на помощ, изоставил всякакъв здрав разум, глух за яростните протести на Менче от периферията на шапката му. Силни ръце го приковаха, към лицето му се насочиха мечове и той не можеше да помръдне. Напразно се помъчи да се отскубне, после безпомощно се отпусна и чак сега осъзна какво всъщност беше направил.

Хук се взираше в Питър. Дървеният крак и превръзката на окото бяха паднали. Наметката бе скъсана, а поясът съдран на парчета. Останала беше само, тривърхата шапка. А отдолу официална риза, жилетка и хубави английски вълнени чорапи. Очите на Хук светнаха. Възможно ли бе? Пристъпваше напред и се вглеждаше в пленника си, все по-близо и по-близо, докато застанаха очи в очи.

Хук злобно се усмихна.

— Ти? Моят велик и достоен противник?

Пиратите свиркаха и виеха около него, смехът им бе писклив и презрителен. Но Хук рязко им направи знак да млъкнат.

— Не, не, не, внимавайте! Той се е маскирал! — Отстъпи назад и вдигна и куката, и ръката, за да отблъсне всяко нападение. — Помните ли как някога ми открадна гласа? Помните ли какви номера ни играеше? Да, може да изглежда пълничък дегенерат, но внимавайте, момчета! Питър Пан е някъде там вътре и всеки момент може да изскочи от тази тлъста обвивка! Наистина чудесно!

Разчисти си място, бързо приклекна няколко пъти, за да се раздвижи, после извади кинжала си и направи няколко загряващи замаха.

— Дръпнете се обесници! Внимавайте, ще се опита да литне! Излизай, Пан! Хайде, чакам те! Излизай, излизай! Ха! Гледай го сега! Хайде, хайде! Приготви се да умреш!

Грабна още един кинжал от друг пират наблизо и го запрати срещу врага си с острието напред. Смий се приведе, кинжалът изсвистя и се заби в мачтата до главата на Питър. Пиратите се пръснаха и за миг оставиха Питър сам.

Той изглеждаше зашеметен. Заговори с жален глас:

— Не мога да се бия с вас… Не знам как. Просто си искам депата.

Хук спря фехтовката си и бавно се изправи.

— Смий! — изрева той. Боцманът му притича и бе сграбчен за врата. — Кой е този самозванец?

— А… а… а… — заекна Смий и се зарови в кожената чанта, висяща на рамото му. — Я да видя. П-п-пан, капитане. А, ето ги — документи за осиновяване. Медицински картон, писмени клетвени декларации, стоматологичен картон, свидетелство за раждане, социални осигуровки, визитни картички, всичко е в ред, сър.

— Ба! — Хук се намръщи като булдог. — Я остави това. Лично прегледай този подут тлъст мерзавец. Търси онази подробност!

Смий се приближи до Питър, дръпна наметката и официалната му риза и го заопипва. Питър се мъчеше да не се смее, но Смий го гъделичкаше. Той блъсна Смий и оправи ризата си.

— Белегът е налице, капитане — прилежно докладва Смий. Хипертрофирал. Точно където го ранихте по време на инцидента с Тигрова лилия. Той е Пан или имам катафалка вместо мозък.

За миг Хук като че ли обмисляше дали е възможно. После лицето му почервеня.

— Не може да бъде! Не и този жалък, безгръбначен, болнав на вид червей! Та в него няма и сянка от Питър Пан! — Хук унило прибра кинжала си и сведе очи. — О, защо съдбата е толкова жестока към мен? — изстена той.

Питър дълбоко пое дъх и се изправи пред него. Хук вдигна тъжните си очи. Погледите им се срещнаха.

Питър прочисти гърлото си.

— Мистър Хук — поде той. — Като джентълмени имаме задължението да изясним това недоразумение.

— Това бедствие — бързо го поправи Хук.

Питър сви рамене.

— Което все пак трябва да се поправи.

Хук кимна.

— Целесъобразно е. Съгласен съм.

Питър се стегна, придоби нова увереност и кураж. Труден пазарлък — това беше позната територия.

— За мен залогът не може да бъде по-висок. Искам си децата.

Хук също се изправи.

— А за мен той не може да бъде по-нисък. Искам си войната.

— Изглежда, трябва да преговаряме — каза Питър.

Хук се намръщи.

— Да преговаряме? Много добре. Предлагам да се биеш с мен с цялата хитрост и умение на истинския Пан и да си спечелиш зверчетата.

— Да се бия?

— Избери оръжието, Пан. Не може да си забравил всичко!