Тери Брукс - Хук

Питър лукаво се усмихна на Хук.

— Значи това искате, така ли? Добре.

Бръкна в джоба на жилетката си. Пиратите наоколо насочиха оръжията си към него. Той се поколеба, после извади чековата си книжка и я отвори.

— Колко, мистър Хук?

Хук го зяпна изумен. След това грабна кремъклийката на един пират, завъртя се и стреля. Куршумът одраска крайчето на чековата книжка и продължи нататък. За нещастие на ред беше някакъв изцапан с мазнина готвач на име Сид. Сид падна мъртъв, без да издаде звук.

— Кой беше тоя, Смий? — попита Хук и ядосано хвърли оръжието.

— Готвачът Сид, капитане — отвърна боцманът и преглътна.

От редиците на пиратите се чуха учтиви, неентусиазирани ръкопляскания.

— Това не е добър тон! — подигра се Хук, защото единственото нещо, от което се отвращаваше, тъй като беше възприел превземките на висшите класи, беше неуместното поведение на някой друг.

Той тръгна напред и за миг скъси разстоянието между себе си и слисания Питър. Аленозлатистата му капитанска куртка се издуваше на гърба му като платно. Пиратите чевръсто му правеха път. Изби чековата книжка от ръката на Питър, тя се плъзна по палубата, и падна във водата. Цопна и потъна.

После сграбчи Питър и го притисна към гротмачтата, насочи куката към гърлото му. Питър преглътна ужасено. Очите на Хук пламтяха като огън, мустаците му потрепваха, къдравата му черна коса се развяваше край мършавото му лице.

— Спасих се от смърт чрез изяждане от крокодил — беснееше той. — Чаках добросъвестно и във вечна скука — тук, в това ужасно място, заобиколен от кретени! Лишен от всякакво друго занимание, освен да преследвам и убивам мръсни малки изгубени момчета! Но аз чаках! Чаках този специален миг във времето, когато щях да последвам съдбата, която ми се полагаше… — Хук дълбоко пое дъх, за да се овладее. — И сега това? — завърши той. Едва успяваше да изговаря думите. — Това ли е моята награда? Ти ли?

Подигравателната му усмивка се поизкриви и лицето му се сви. В окото му блесна сълза. Махна куката от гърлото на Питър и дружелюбно го прегърна, дръпна го по-далеч от зашеметения екипаж.

— Как можа да ми причиниш това — след всичко, което означавахме един за друг?

— Аз само си искам децата — отвърна Питър.

Хук въздъхна.

— И аз си искам ръката! Но има някои неща в живота, които човек просто не може да си върне. — После се оживи. — Виж какво. Тъй като притежавам повече от зрънце добър тон, ще ти дам възможност, каквато ти никога не си ми давал. Ще ти предложа сделка, господин председателю на Директорския съвет. — Той обърна Питър към гротмачтата. — Катери се, пълзи, пързаляй се, ако трябва. Ако стигнеш до нока и докоснеш протегнатите пръсти на обичните си деца, ще ги освободя. Точно така. Без пари. Обещавам.

Питър погледна нагоре към децата си, които се люшкаха в мрежата точно под рангоута.

— Ами, ъъъ, височините са ми голям проблем — Осмели се да изрече той.

— Така ли? — попита съчувствено Хук.

— Спаси ни, татко — извикаха Джек и Маги. — Качи се! Побързай, моля ти се! Искаме да си ходим вкъщи!

Питър дълбоко пое дъх.

— Дръж се, принцесо! — викна той на Маги: — Тук съм, Джек! Идвам!

Пристъпи към въжетата, хвана се и започна да се катери. Бе само на няколко стъпки над палубата, когато му се зави свят. Спря задъхан и изпотен. Пиратите се закискаха.

— Мисля, че не сме проучили всички възможности — извика той надолу към Хук. — Хайде да помислим заедно. Имате първокласни недвижими имоти на самия бряг, които плачат за разработване — жилищни блокове, съвместна собственост, пространство за офиси, каквото си поискате. Безгранични възможности! Няма градоустройствени наредби! Междувременно може да получите правата върху рудите!

Хук посочи нагоре.

— Докосни ги, Питър. Само ги докосни и всичко това ще бъде само лош сън.

Джек и Маги го умоляваха да не се отказва. Той затвори очи и се покатери на още няколко стъпки. Пиратите любопитно протягаха шии. После Питър пак отвори очи и палубата подскочи към него. Той ахна и се забори с въжетата, сякаш висеше от канара. Не можеше да продължи — ужасът му бе толкова голям, че заглушаваше дори виковете на децата.

Долу пиратите се смееха и му се подиграваха.

Хук се обърна към Смий.

— Виждаш ли? Знаех си, че не може да лети. Вече нищо не може да прави. Това е позор! — Той вдигна ръце и се обърна. — Не мога да си цапам куката с неговата кръв. Някой друг да го убие. Хайде, убийте ги, убийте ги и тримата.