Тери Брукс - Хук

Джек се изправи в мрежата и диво задърпа въжетата. Маги избухна в сълзи.

— Не се предавай, татко, не се предавай — викаха те отчаяно. — Не ни изоставяй!

Тънък като камшик пират се покатери по такелажа, върза единия край на някакво въже за напречника, а другия за глезена на Питър, и го блъсна. Питър изпищя и полетя надолу. В последния момент го дръпнаха, люшкащ се и сгърчен, миг преди смъртта. Няколко пирати, превиващи се от смях, го отвързаха, изправиха го на крака и го заблъскаха по палубата, като го мушкаха с мечовете и камите си.

В посока към стърчащата дъска.

Хук безутешно наблюдаваше цялата процедура през рамо. Джукс и Нудлър затеглиха зверчетата от трюма към клетките на палубата. Когато мрежата мина над главата на Питър, той протегна ръце и отчаяно се опита да докосне пръстите на децата си. Напразно.

„Трогателно“ — помисли си Хук.

Мрежата се спусна на палубата, зверчетата бяха измъкнати и затворени в килиите си.

„Наистина трогателно.“

— Аз се оттеглям — обяви той на Смий, който покорно стоеше до него. — Зачеркнете войната. Зачеркнете живота ми. Пан провали всичко. Не искам вече да чувам името му.

Той тръгна нагоре по килима към каютата си, толкова потиснат, та му се струваше, че никога вече няма да се усмихне на екзекуцията на изгубено момче. Беше почти на вратата, когато пред него блесна светлинка и се появи Менче-Звънче.

— А името Хук? — попита тя. — Така ли искаш да те запомнят? Като мъчител на малките дечица на врага си? Като победител над един дебел стар Пан?

Хук замахна към нея, не я улучи и заби куката си в бордовия парапет. Напразно се опитваше да я отскубне и ругаеше яростно. Менче-Звънче кръжеше пред лицето му, извадила мъничката си кама, притиснала острието й в орловия му нос.

— Дай ми една седмица, Хук, и аз ще го приведа във форма за битка с теб. Тогава ще имаш мечтаната си война.

Смий дотича с кремъклийка в ръка. Насочи я към Менче, на сантиметър от носа на капитана. Хук пребледня.

— Това е номер, капитане — изръмжа боцманът. — Да изпратя ли тази проклета фея право при Дейви Джоунс?

Менче не му обърна внимание.

— Ти обещаваше войната на века, Хук! — каза тя и бодна носа му за по-убедително. — Целият ти живот водеше към този изключителен момент. Смъртна битка — мигът на твоята слава — Хук срещу Пан!

— Това не е Питър Пан! — подигра се Хук и посочи ужасения Питър, който се мъчеше да запази равновесие върху стърчащата дъска.

— Седем дни — повтори Менче. — Нищожно време за теб, едно мигване на окото за човек с твоето безгранично търпение — важният, могъщ човек може да си позволи да чака.

Тя отлетя, изчезна в миг и остави Хук да се взира в цевта на кремъклийката в ръцете на Смий.

— Смий — тихо каза капитанът. — Наведи тази цев, ако обичаш! — Боцманът незабавно се подчини. — Сега ми донеси пурите. Трябва да помисля.

Смий припна, изгуби се в каютата на Хук, размъкнатите му панталони плющяха като платна. Хук най-сетне измъкна куката си от парапета на палубата и замислено заразглежда върха й. Феята беше права, разбира се. Можеше да си позволи да чака. Всъщност трябваше, ако това означаваше да си премери силите с истинския Пан.

Като че ли прочела мислите му, Менче-Звънче отново се появи пред очите му, в паяжината на крилцата й проблясваха нишки светлина.

— Седем дни за една битка с истинския Питър Пан — прошепна му тя. — Седем дни.

Смий изскочи от вратата на каютата с любимото цигаре на Хук — с два мундщука. Хук го взе и го сложи в устата си, Смий драсна клечка кибрит за едната пура, а Менче-Звънче запали другата с вълшебно огънче. Хук си дръпна замислено и се загледа в морето зад Питър, когото отново мушкаха и блъскаха по дъската.

— Два дни — каза тихо той.

— Четири — настоя Менче. — Това е минимумът за един приличен Пан.

— Три. — Очите на Хук се приковаха в нея. — Последно предложение.

Тя кацна на върха на носа му.

— Дадено.

Протегна ръчичката си и предпазливо стисна куката на капитана. Няколко от пиратите на палубата слушаха и нададоха дрезгави възгласи. Скоро се включиха и останалите, които не знаеха какво приветстват, но им беше приятно да покрещят. Още няколко кремъклийки се изпразниха и се чу последен топовен гръм. Шумът бе оглушителен.

Хук отпуши ушите си.

— Слушайте, момчета! — надвика ги той. Те покорно се обърнаха, дори и тези, които блъскаха Питър по ужасната дъска. Усмивката на Хук можеше да разтопи и масло. — Сключих споразумение в интерес на доброто спортсменство и така нататък. Този жалък екземпляр — той Посочи Питър с презрение, — този дегенерирал самозванец има три дни да се приготви за битка с мен. След три дни ще се върне тук и ще се изправи пред възмездието на острието.