Тери Брукс - Хук

В тривърхата шапка Менче-Звънче поскача малко, настани се доколкото можа и надникна през дупката, която й бяха изрязали към периферията.

— Не се държиш като пират! — сгълча го тя сприхаво. — Ако държиш да видиш Хук и при това да останеш жив, трябва да покажеш нещо по-добро! Хайде да се упражняваме. Прави това, което ти казвам. Отпусни дясната си ръка. Преструвай се, че е мъртва и неподвижна. Трябва да увисне. Хайде, опитай.

Питър се ухили — идеята беше забавна. Провеси ръката си.

— Е, как е, бръмбарче?

Тя се наежи.

— Не ме наричай така! Наричай ме по име. Както някога. Менче.

Той сви рамене.

— Дадено. Менче.

Един пират — толкова прегърбен, че сякаш търсеше червеи — пиянски се блъсна в него и се олюля.

— Изкриви си устата и пусни слюнка — нареди Менче.

Питър изкълчи уста и се изплези. Сякаш беше забавно!

— Сега изръмжи.

— Рууммлл.

— Не, не, казах да ръмжиш!

Тя пусна лъч, изскочи от шапката, изтегли камата си и го убоде по задните части.

— Ръъмжжж! — нададе вой той.

Двама зловещи пирати, накачулени с ножове, се обърнаха.

— Ръъмжжж — отвърнаха и помахаха за поздрав.

Питър и Менче продължиха нататък из пиратския град, край продънените корпуси на корабите — ограбени до шушка, после превърнати в самоделни магазини и жилища, — край опърпани музиканти с цигулки и флейти, изтикали отпред съсухрен нещастник с окъсани панталони до коленете и с елече, запял пиратска песен.

Минаваха пред една работилница, където ковач стоеше пред наковалнята си, когато Менче се обади.

— Псст! Погледни, Питър.

Питър се спря.

Ковачът държеше желязна кука. Краят й все още бе нажежен — тъкмо я изваждаше от огъня. Обръщаше я насам-натам да я огледа и слънчевата светлина отскачаше от острието й.

До ковача стоеше нисичък, набит пират с развлечени моряшки панталони, изцапана куртка и раирана жилетка, която сякаш бе намерил из улиците в Тихуана. Носът му бе като шило, веждите му като на гъсеница. Сбръчканото му лице бе разтегнато в широка, доволна усмивка, а на главата му дръзко бе нахлупена широкопола боцманска шапка с перо.

Той предпазливо протегна ръка и пипна върха на куката, после се дръпна.

— Ох, остра е като зъб на акула! — заяви той и засмука пръста си. — Мисля, че капитанът ще бъде наистина доволен.

— Това е Смий — прошепна Менче на ухото на Питър.

Ковачът потопи нажежената кука във ведро с вода, подържа я вътре, докато вдигаше пара, и после пак я извади. Внимателно я избърса и я подаде на Смий, който благоговейно я постави върху сатенена възглавничка.

— Добра работа свърши, Блеки — каза Смий, докосна шапката си с пръст и си тръгна.

— След него, Питър! — изсъска Менче.

И Питър закуцука по кея, дървеният му крак се влачеше и му убиваше жестоко, докато следваха полюляващите се пера на шапката на Смий в тълпата. От време на време го виждаха да вдига куката над главата си, като внимаваше да не я изтърси от сатенената възглавничка. Той си тананикаше и си подсвиркваше, от всички страни пиратите му подвикваха.

— Хиляди дяволи, добро ти утро, капитан Смий! — изкрещя един дърводелец, който строеше нещо като бесилка.

— Има ли новини за войната, капитане? — попита друг.

Смий се усмихваше широко. Очевидно не усещаше сарказма в думите им и вървеше напред, сякаш поздравите бяха не само искрени, но и му се полагаха. А куката проблясваше и лъщеше на слънцето.

Няколко жени, чиято професия не можеше да се сбърка, подсвирнаха, когато Смий мина покрай тях.

— Засмейте се, момичета — извика едната. — Ето го капитан Смий!

Те се спуснаха да го поздравят и заскачаха около него с дръзко вдигнати поли.

— Гледайте, гледайте! — припяваха те. — Това трябва да е куката на капитана!

— Точно така, куката на Хук!

— Ами да, девойче, ти трябва да знаеш, нали така?

— Това е символът на неговата слава и богатство, йо-хо-хо!

— Задръж славата, дай ми на мен богатството!

Те се въртяха и танцуваха в тълпата около Смий, а от близките врати излязоха още десетина. Питър, който се страхуваше да не загуби Смий от погледа си, се приближи твърде много и изведнъж попадна във вихрушка от поли и евтин парфюм.

— Джеймс Хук, син на морски готвач!

— Хей, това не е всичко, той е син и на някой друг!

— Джими Хук, нашата слава.

— Той и още стотина други!

— Фехтовач, поет и развратник! Плава, за да граби и измъчва!

— Джеймс Хук, капитан Хук, най-острата шпага на седемте морета! Нашият Хук!

Те пееха и танцуваха, докато накрая оставиха Смий зачервен и усмихнат, а Питър отчаяно се опитваше да остане незабелязан, макар че почти бе опрял нос в пирата. Но Смий не му обърна внимание, обърна се с блажена въздишка и продължи пътя си.