Мишел Уелбек - Елементарните частици

Много бързо „Мястото на промяната“ се сблъска с проблема на застаряването. За младежта от осемдесетте години идеалите на основателите изглеждаха остарели. Като се изключат павилионите за спонтанен театър и за калифорнийски масаж, Мястото бе преди всичко къмпинг, който по удобства и качество на храната не можеше да съперничи с официалните ваканционни селища. Освен това анархисткият дух, който го характеризираше, затрудняваше качеството на контрола върху достъпа и заплащането; финансовото равновесие, крехко от самото начало, ставаше все по-трудно достижимо. Първата мярка, която бе приета единодушно от основателите и предвиждаше намалена такса за младежите, се оказа недостатъчна. В началото на бюджетната 1984 година, на ежегодното общо събрание Фредерик Льо Дантек предложи промяна, която би трябвало да осигури разцвет на Мястото. Според неговия анализ предприемчивостта бе предпочитаното качество на търсачите на приключения през осемдесетте години. Всички те бяха натрупали ценен опит в областта на различни техники и терапии, основани на хуманистично ориентираната психология (гещалт терапия, прераждане, до-ин упражнения, ходене по жарава, транзактен анализ, дзен медитация, паранормални способности…). Защо всички тези знания да не бъдат инвестирани в разработването на програма за стаж, предназначен за служители на различни фирми? След бурни разисквания предложението беше прието. Именно тогава започна изграждането на пирамидата, както и на петдесетина бунгала със скромни, но приемливи удобства, предназначени за бъдещите стажанти. Същевременно беше поставено началото на интензивна, но целенасочена кореспонденция, предназначена за директорите на човешки ресурси на различни големи фирми. Някои от основателите с явно леви убеждения трудно понесоха подобна промяна в ориентацията. Започна кратка борба вътре в ръководството, в резултат на която сдружението, учредено по закона от 1901 година, беше разпуснато и на негово място беше регистрирано дружество с ограничена отговорност, чийто основен акционер беше самият Фредерик льо Дантек. В крайна сметка собственици на имота бяха родителите му, а банката „Креди Мютюел“ в департамента Мен е Лоар беше склонна да подкрепи проекта.

Пет години по-късно Мястото беше успяло да привлече солидна клиентела („Банк насионал дьо Пари“, Ай Би Ем, бюджетното министерство, Управлението на парижкия градски транспорт, концерна „Буиг“). През цялата година се организираха вътрешнофирмени и междуфирмени стажове, така че дейността на „ваканционното селище“ вече съставляваше само 5 процента от годишния оборот.

Брюно се събуди със силно главоболие и без кой знае какви илюзии. Беше научил за това място от една секретарка, наскоро завърнала се от стаж „Личностно развитие — положителна нагласа“, чиято цена беше пет хиляди франка на ден. Помолил бе да му изпратят брошурата за лятната отпуска, която се бе оказала приятна, издържана в дух на приветливост, с известен анархистки оттенък. При това вниманието му беше привлечено от статистическа бележка най-отдолу на страницата: през миналото лято, юли-август, 63 на сто от посетилите Мястото са били жени. Това означаваше, че се падаха по две жени на един мъж, което беше едно твърде примамливо съотношение. Незабавно бе решил да отдели една седмица през юли, за да види как са там нещата, още повече че летуването на къмпинг излизаше далеч по-евтино, отколкото в „Клуб Медитеране“ или чрез Националния съюз на спортните центрове. Беше му ясно, естествено, що за жени бяха това: бивши левичарки, вероятно наркоманки, ако не и серопозитивни. Въпреки това при наличието на две жени за един мъж имаше шанс да свали една, а може би дори две.

От гледна точка на секса годината беше започнала добре. Напливът на момичета от страните на Източна Европа беше свалил цените и сега можеше да си осигури релаксация за 200 франка, при положение че само няколко месеца преди това му се бе налагало да дава по 400 франка. За съжаление през април му се отвориха сериозни разходи по ремонта на колата след произшествие, което при това бе по негова вина. Банката започна да го притиска и се бе наложило да стегне колана.

Надигна се на лакът и си сипа първото за деня уиски. Броят на „Суинг Магазин“ беше отворен на същата страница, върху която някакъв тип само по чорапи с видимо усилие виреше члена си срещу обектива, името му беше Ерве.