Мишел Уелбек - Елементарните частици

В общи линии мъжете на тяхната възраст бяха в същото положение, но общата участ ни най-малко не пораждаше съпричастност между едните и другите; дори прехвърлили четирийсетте, мъжете продължаваха да се увъртат около младите жени, дори понякога с известен успех, особено за онези от тях, които бяха изиграли добре картите си върху масата на обществото и бяха придобили известни позиции в интелектуално, финансово или медийно отношение; за мнозинството жени обаче годините на зрелост означаваха провал, мастурбация и срам.

Призвано да бъде убежище на сексуалната свобода и на разкрепостените желания, „Мястото на промяната“ съвсем естествено би трябвало да побира в себе си повече огорчение и безнадеждност, отколкото кое да е друго място. Сбогом, преплетени човешки крайници върху озарените от лунна светлина поляни! Сбогом, псевдо-Дионисиеви тържества на намазаните с плажно масло тела под обедното слънце! Това си повтаряха наум четирийсетгодишните, съзерцавайки увисналите си членове и бирените си кореми.

През 1987 година в Мястото се появиха първите групи с полурелигиозна насоченост. Християнството естествено не влизаше в сметката, но за тези духом твърде убоги люде една екзотична и достатъчно мъглява мистика бе в пълна хармония с култа към тялото, който те, противно на всякакъв разум, продължаваха да проповядват. Разбира се, кабинетите за сетивен масаж и за освобождаване на оргонната енергия продължиха да съществуват, но започна да се наблюдава нарастващ интерес към астрологията, египетските карти Таро, насочената към чакрите медитация, скритите енергии. Имаше случаи на „среща с ангели“; появиха се специалисти по вибрации на кристалите. Сибирското шаманство дойде на мода през 1991 година, когато в резултат на продължителен сеанс за посвещаване в пълна с жарава „Колиба на пречистването“ един от участниците почина от сърдечна недостатъчност. На особена почит бе тантрата, съчетаваща сексуален контакт, неясна духовност и дълбок егоизъм. В продължение на няколко години Мястото, подобно на други такива средища във Франция и Западна Европа, бе център на относително модерния Ню Ейдж , съхранявайки характерния по-скоро за седемдесетте години хедонистки и анархистки дух, който му осигуряваше особени позиции на пазара.

След закуската Брюно се завърна в своята палатка, поколеба се дали да не онанира (припомняйки си все още живата картина на тийнейджърките), но накрая се отказа. Вероятно тези влудяващи създания бяха деца на представителите от поколението на шейсет и осма, от които гъмжеше в къмпинга. Оказваше се, че все пак някои дърти курви бяха успели да създадат потомство. Този факт наведе Брюно на неясни, но по своята същност неприятни размисли. Той рязко дръпна ципа на своята палатка иглу; отгоре блесна синьото небе. Между върховете на боровете се виждаше как по него плуват облачета като петна от сперма; денят обещаваше да бъде великолепен. Той хвърли поглед на програмата за седмицата; беше взел опция №1: Креативност и релаксация . До обяд имаше избор между пантомима и психодрама, акварел, композиция. Що се отнася до психодрамата — не, благодаря, вече й беше посветил един следобед в някакъв замък недалеч от Шантийи: петдесетгодишни асистентки по социология се въргаляха по настилката за гимнастика и молеха баща си да им купи плюшено мече; по-далеч от подобни удоволствия. Акварелът си струваше, но занятията бяха на открито и нямаше смисъл да клечи сред борови иглички, насекоми и всякакви гадости само за да сътвори някаква цапаница.

Ръководителката на групата по композиция имаше дълги черни коси, начервена с кармин голяма уста (като онези, за които казват, че „плачат за свирка“); беше облечена с клин и туника в черен цвят. Красива жена, и то от класа. Инак си е дърта курва, помисли Брюно, докато заемаше наслуки място в кръга на малобройните участници. От дясната му страна бе застанала мощна сивокоса лелка с дебели стъкла на очилата и болнаво землист цвят на лицето, която непрекъснато пухтеше. Отдалече вонеше на вино, макар да беше само десет и половина.

„За да ознаменуваме нашата първа среща — започна ръководителката, — за да приветстваме Земята и петте посоки, ще започнем с едно упражнение от хата йога, наречено поздрав към слънцето “. Последва описание на съвършено непонятна поза; кърканата до него се оригна. „Жаклин, ти си изморена — отбеляза йогинята, — не прави упражнението, ако не се чувстваш във форма. Просто си легни, след малко към теб ще се присъедини цялата група“.