Изведнъж католичката си тръгна, без да дочака кафето. Не искала да закъснее за занятието по личностно развитие на тема правилата на да-да . „Вярно, да-да, няма грешка!“ — възкликна разпалено швейцарката и на свой ред стана. „Благодаря за компанията…“ — обърна се тя към Брюно с любезна усмивка. Значи все пак се бе справил нелошо. „Да разговаря човек с тези повлекани, е все едно да пикае в писоар, пълен с фасове, или да сере в кенеф, пълен с дамски превръзки; всичко излиза навън и вони“. Телата са разделени помежду си от пространство. Словото прекосява гъвкаво пространството между телата. Когато не получат отклик, думите увисват във въздуха, започват да гният и да вонят, това е безспорно. Словото е в състояние да разделя дори когато е предназначено да установи връзка.
Брюно се изтегна на един шезлонг край басейна. Момичетата глупаво подскачаха, подканяйки момчетата да ги блъснат във водата. Слънцето беше в зенита си; край синята водна повърхност се срещаха и разминаваха лъскави голи тела. Брюно машинално разтвори „Шестимата приятели и Човекът с ръкавицата“, вероятно най-добрия роман на Пол-Жак Бонзон, преиздаден неотдавна в поредицата „Библиотек верт“. Под едва поносимите лъчи на жаркото слънце бе приятно човек да се пренесе в мъглите на Лион в компанията на вярното куче Капи 8 8 Пол-Жак Бонзон е автор на популярна и предназначена за юноши серия романи „Шестимата приятели“, в която главни герои са шест момчета и кучето Капи, а действието се развива в град Лион. — Бел.прев.
.
Следобедната програма му предоставяше избор между гещалт масаж, освобождаване на гласа и прераждане в гореща вода. По принцип най-загряващ, изглежда, беше масажът. Доби представа в какво се състои освобождаването на гласа, когато на път за масажа зърна десетина души в състояние на крайна възбуда да подскачат насам-натам под ръководството на тантристката и да крякат като подплашени пуйки.
Покритите с хавлии маси за масаж бяха подредени в широк кръг върху билото на хълма. Участниците бяха съвсем голи. Ръководителят, дребен, леко кривоглед брюнет, застана по средата и се зае да опише накратко историята на гещалт масажа. Наречен още „калифорнийски масаж“, той е резултат от изследванията на Фриц Пърлс и включвайки в себе си някои сетивни техники, се превръща — поне според ръководителя — в най-пълноценния метод за масаж. Спомена още, че имало хора от Мястото, които не споделяли това негово мнение, но той нямал намерение да влиза в полемика. В заключение искал просто да обърне внимание, че има масаж и масаж, и дори би могло да се каже, че няма два еднакви масажа. След този увод той накара една от участничките да легне и започна демонстрация. „Трябва да се усетят напреженията на партньорката — отбеляза той, докато галеше раменете й; членът му се люлееше само на няколко сантиметра от русите коси на момичето. — Трябва да се съединява, непрестанно да се съединява — продължи той и обля с масло гърдите на пациентката. — Да се уважи единството на телесната структура…“. Ръцете му се спуснаха към корема й, тя притвори очи и несъмнено изпитвайки наслада, разтвори крака.
„Така — заключи той, а сега ще работите по двойки. — Раздвижете се, открийте се в пространството; започнете да се сближавате помежду си“. Смаян от онова, което ставаше пред очите му, Брюно реагира със закъснение, макар че именно в този момент се решаваше всичко. Трябваше просто да се приближи до предпочитаната партньорка, да застане с усмивка пред нея и да я запита: „Искаш ли да работиш с мен?“ Изглежда, останалите вече знаеха правилата на играта и само за трийсет секунди всичко приключи. Брюно се огледа объркано и се озова лице в лице с нисичък космат брюнет с дебел член. Той така и не беше обърнал внимание, че има само пет момичета срещу седем мъже.
Слава Богу поне, че другият нямаше вид на педал. Видимо разярен, мъжът мълчаливо се просна по корем, сложи глава върху кръстосаните си ръце и зачака. „Да се усетят напреженията… Да се уважи единството на телесната структура…“ Брюно непрекъснато добавяше масло, но така и не успяваше да стигне по-нагоре от коленете; онзи тип лежеше неподвижно като пън. Дори задните му части бяха обрасли. Маслото потече по хавлията, прасците на косматия сигурно бяха подгизнали. Брюно се огледа наоколо. В непосредствена близост лежаха двама мъже. Съседът му отляво бе подложил за масаж гръдните си мускули, гърдите на момичето ритмично се полюляваха, а слабините й бяха току под носа му. Касетофонът на ръководителя заливаше околното пространство със синтетична музика; небето беше безупречно синьо. Край него лъскавите от масло мъжки членове постепенно се надигаха към слънцето. Всичко това бе безмилостно реално . Нямаше сили да продължи. В другия край на кръга ръководителят засипваше със съвети една двойка. Брюно грабна раницата си и бързешком се отправи надолу към басейна. Край водата цареше оживление. Легнали на тревата голи жени бъбреха, четяха или просто правеха слънчеви бани. Къде да спре? С хавлия в ръка, той започна да снове по ливадата; в известен смисъл се беше залутал сред гъмжило от вагини. Тъкмо си мислеше, че е крайно време да спре някъде, когато зърна католичката да разговаря с набит пъргав брюнет с черна къдрава коса и засмени очи. Брюно леко даде знак, че я е познал, който тя не забеляза, и се настани до тях. Някакъв мъж мимоходом поздрави брюнета: „Здрасти, Карим!“ В отговор онзи махна с ръка, без да спре да говори. Излегната на тревата, тя го слушаше мълчаливо. Между мършавите й бедра се виждаше привлекателна издутина, обрасла с черна, примамливо къдрава вълна. Бъбрейки, Карим леко поглаждаше топките си. Брюно положи глава на земята и съсредоточи вниманието си върху растителността между краката на католичката, отстояща само на метър от него: това беше един свят на нежност. Постепенно се отпусна и заспа.
Читать дальше