Пол Ливайн - Убий всички адвокати

Стив прекоси стаята на две крачки. Мъжът пусна Сеси насред въртенето и тя полетя към бюрото и събори всички папки на пода.

Стив сграбчи мъжа за тирантите.

— Чакай бе! Не си падам по мъже — възпротиви се мъжът.

— Стив, не се меси! — извика Сеси, докато той замахваше с дясната ръка. Улучи мъжа право в брадичката и той се стовари на пода като чувал с манго.

— Боже! Нокаутира го — изплака Сеси. — Изобщо няма да ми плати!

— Какво искаш да кажеш? Този тип се опитваше да те изнасили.

Сеси нахлузи едни прилепнали шорти.

— Мене да ме изнасили? Този кретен ми плаща по двеста долара, за да се борим.

— Но ти викаше. Реших, че…

— Оставям го да си мисли, че ще ме бие, и после го заковавам.

— Тук? В офиса ми? Предлагаш секс услуги тук?

— Никакъв секс, шефе. Имитация на борба. На някои мъже така им става.

Нахлузи през главата си фланелка без ръкави, раменните й мускули се свиха и кобрата, татуирана на десния й бицепс, се нави. Сеси прекарваше повече време в тренировки, отколкото в писане, и това си личеше както по мускулестата й физика, така и по пълните с правописни грешки искове на Стив.

Мъжът изстена и се опита да се надигне.

— Добре ли си, Арни? — попита Сеси.

— Ще те съдя — изфъфли той и почна да разтрива челюстта си.

— Съжалявам, че те ударих, Арни — отвърна Стив. — Не знаех.

— Аз пък знам всичко за теб, Соломон. Чух го по радиото. Ти си мошеникът, който не може да спечели дело за неправилно пресичане дори и при зелен светофар.

— О, боже!

— Ще ти предявя криминално обвинение. — Арни грабна ризата си от бюрото на Сеси, прибра си чорапите и обувките от пода и забърза към вратата.

— Ще загазиш ли, шефе? — попита Сеси.

— Аз ли? Ами ти? Това нарушава условната ти присъда.

— Друг път. Арни ми е надзорник.

— Да бе!

— Истина е, шефе. В докладите си пише, че хобито ми било да се състезавам.

Сеси Сантяго беше клиентка на Стив, преди да му стане секретарка. Дребно нарушение — беше спукала от бой невярното си гадже и после беше пуснала колата му по рампата за лодки на пристанището в Матсън Хамък.

Стив отиде до бюрото си.

— Мислиш ли, че можем да свършим малко работа тази сутрин, ако, разбира се, това няма да попречи на хобито ти?

— Каква работа? Никой не се е обаждал. Пощата още не е дошла. Но имаш лична пратка. — Тя кимна към ъгъла.

На стената беше опрян графитен прът, дълъг почти два метра, с кука от неръждаема стомана в единия край.

— Канджа — каза Стив. — Кой я праща?

— Не знам. Беше отвън, когато отворих дюкяна.

Стив вдигна канджата, наклони я и прокара ръка по острата кука.

— За вадене на големи риби. Марлини например.

Кригър по радиото. Марлин на вратата. И сега и канджа. Всичко си идваше на мястото, помисли Стив. Никак не му харесваше тая работа.

— Океански риболов? — попита Сеси. — Не те ли хвана морска болест, когато карахте водно колело с Боби във Водния парк?

— Канджата не е, за да я използвам. А за да ми напомни за нещо.

— За какво, шефе?

— За времето, когато един мой клиент отишъл на риболов с един тип и само единият от двамата се прибрал у дома.

„Мразя да лъжа.

Задраскай го. Мразя да лъжа жената, която обичам“.

Някои лъжи са по-лоши от другите, помисли си Стив. В съда се срещат лъжи във всякакви форми и размери. Директни лъжи, предпазливи избягвания, хитри увъртания. Лъжите са толкова многобройни, колкото и облечените в копринени костюми адвокати, които ги изричат. Да не говорим за клиентите, ченгетата, свидетелите и човека, който продава емпанада по стълбите на съда. Съдиите и съдебните заседатели не очакват да им бъде казана истината, цялата истина и само истината. И очакванията им винаги се оправдават.

Но не бива да лъжеш жената, която обичаш. Тази сутрин Виктория го беше попитала какво се е случило с Кригър и Стив се беше плъзнал около тънкия лед на истината. Сега, докато отиваше на срещата с Виктория, за да видят един апартамент за продан, реши да събере кураж и дай каже всичко. Точно когато минаваше покрай Папагалската джунгла, близо до морската магистрала „Макартър“, мобилният му иззвъня.

— Ако си беше настроил радиото на Ей Ем, нямаше да ти е толкова весело.

Стив позна медения глас.

— Добро утро, Шугър Рей!

Преди седем години, когато водеше делото на Кригър, Рей Пинчър беше обикновен заместник в отдела за углавни престъпления. Сега бившият боксьор аматьор, бившият семинарист, бившият рап музикант беше законно избран главен прокурор на областта Маями-Дейд.