Пол Дохърти: Убийците на Сет

Първата династия на Древен Египет е установена около 3100 г. пр.Хр. От тогава до началото на Новото царство (1150 г.пр.Хр.) Египет преминава през редица коренни преобразования — строежа на пирамидите, появата на градовете по течението на Нил, обединението на Горен и Долен Египет и възхода на религията, основана върху култа към Бога Слънце Ра и към Озирис и Изида. Царството успешно се брани и от чуждите нашествия — най-вече от нахлуващите от Азия хиксоси, които го разоряват.

Към 1479 г.пр.Хр. Египет е омиротворен и обединен от фараона Тутмос II: страната е на прага на нов възход и слава. Фараоните преместват столицата си в Тива; изгарянето в пирамидите е заменено с разрастването на некрополите на западния бряг на Нил, а Долината на царете се обособява като гробница на царските особи.

За по-голяма яснота си послужих с гръцките наименования на градовете и на някои други обекти — например Тива и Мемфис, а не с архаичните им египетски имена. С топонима Сакара е описан цялостният комплекс от пирамиди около Мемфис и Гиза. Освен това се спрях и на по-краткия вариант на името на царицата фараон — Хатусу вместо Хатшепсут.

Тутмос II умира през 1479 г. пр.Хр., а след краткия период на несигурност и объркване съпругата му завзема властта и управлява Египет цели двайсет и пет години. Страната се превръща в мощна империя и става най-богатата държава в света.

Египетската религия също се развива: процъфтява култът към Озирис. Легендата разказва как този бог, убит от брат си Сет, е възкресен от обичната си сестра и съпруга Изида, която ражда сина им Хор. Новите култове е трябвало да бъдат противопоставени на преклонението на египтяните към Бога Слънце като израз на желанието им за единение на многоликия религиозен ритуал. Защото на тези земи е било присъщо дълбоко страхопочитание към всички живи същества — животни и растения; потоците и реките също са били смятани за свещени, а техният повелител фараонът е бил обожествяван като въплъщение на върховната воля, царуваща над света.

Към 1479 г.пр.Хр. египетската цивилизация намира израз на струпаните от нея богатства в религиозния живот, церемониала, архитектурата, облеклото, образованието и силния стремеж към охолен живот. Господстващи в тази цивилизация са съсловията на воините, жреците и писарите, а изтънчеността им се долавя в словосъчетанията, с които представят себе си и своята култура. Например фараонът е Златен ястреб, хазната е Дом на среброто, военните времена са сезонът на хиената, а царският дворец е Дом на милион години. Но въпреки смайващия блясък на египетската цивилизация политиката на страната — както вътрешна, така и външна — може да бъде определена единствено като насилствена, кървава и деспотична. Тронът на върховния владетел е неизменно център на интриги, завист и люти стълкновения. Ето каква е политическата арена през 1479 г.пр.Хр., когато на нея се появява блестящата млада Хатусу.

Към 1478 г.пр.Хр. Хатусу вече е успяла да подчини критиците и враговете си — както в родината си, така и отвъд границите на Египет. Тя печели голяма победа срещу царството Митани на север и в същото време съумява да прочисти двора от противниците си, предвождани от великия везир Рахимере. Подкрепя я любовникът й — хитрият и умен Сененмут, когото тя назначава и за основна фигура в управлението си. Хатусу е твърдо решена да наложи волята си върху всички слоеве на обществото и да бъде приета за царица и фараон на Египет.

При всичките коренни промени в древното царство фараоните осъзнават и използват мощта на войската. Споменът за жестокостта на хиксоските племена, които неведнъж са нахлували и окупирали северните територии на държавата, е вкоренен дълбоко в египетската култура и фолклор. „Хиксоси“ е общото наименование на азиатските нашественици, които плячкосват големите градове по течението на Нил и заплашват целия Юг с пълна капитулация. Те разчитат на ударната сила на добре въоръжените си ескадрони от колесници, които са по-тежки от египетските и имат същия физически и психически ефект върху лековъоръжената пехота на египтяните както танковете върху зле въоръжените пехотинци по време на Първата световна война. В лицето на фараона Ахмазе — дядото на Хатусу, Египет все пак намира своя спасител. Този владетел напълно реорганизира войската: помага за създаването на по-бърза и маневрена колесница и разделя пехотата от колесничарските ескадрони, които обособява в полкове с имена на животни или на птици от пантеона на египетските божества. Дядото на Хатусу сразява хиксосите и скоро от техните нападения остава само поучителният спомен.