Пол Дохърти: Убийците на Сет

— Тихо! — изсъска той.

Продължиха бърдо напред. Зад тях още се чуваха гласовете на преследвачите им, но спасението беше близо. Стигнаха до лагера на египетската войски. Фараонът ги посрещна като пратеници на Ра. Нахраниха ги пребогато — също като на голям празник, след като личните лекари на божествения се погрижиха за раните им. Новината обходи всички: още по изгрев-слънце ги поздравяваха като герои.

Фараонът се разпореди за тържествен парад на цялата египетска войска. От своя трон посред благоуханния въздух, довян от щраусовите пера на ветрилата, Ахмазе нареди да запишат имената на десетимата нактуа в Книгата на живота. После обяви, че чиновете и титлите им ще бъдат издълбани по пилоните и портите на царския дворец — Дома на милион години. Наградиха ги с медали. Всеки от героите получи титлата „приятел на фараона“. Главата на Мерецегер и подносът с чашите на Скорпиона бяха тържествено изложени в лагера под звуците на тръби.

Три дни по-късно войските на египтяни и хиксоси се срещнаха в кървава битка. Фараонът удържа решителна победа. Бойните ескадрони на врага бяха сразени веднъж завинаги. Хиляди пленници бяха пратени в синайските мини. След две години вождът на хиксосите помоли за безусловен мир и окончателно оттегли войските си отвъд границите на Египет.

Бейлет излезе сепнат от царството на спомените при почукване по вратата. Някой я отвори широко. Влязоха жрецът Шишнак и помощницата му Неферта. Някогашният войник Шишнак бе висок и почти връстник на Бейлет. Той още пазеше войнишката си стойка и походка, макар че вече бе леко прегърбен. Застанала до него, жена му Неферта изглеждаше по-скоро като негова дъщеря. Бе облечена в елегантна плисирана роба и носеше намазана с благовония перука. Очите й с цвят на трънкосливка, очертани с тъмен туш, подсилваха миловидността й.

— Отдавна сте тук — рече тихо Шишнак и махна с ръка назад през все още отворената врата.

Влезе прислужник с поднос, на който имаше хляб, дълги резени месо от печена гъска и малка кана с тъмно пиво.

— Върнах се в миналото — изправи се Бейлет.

— В нощта на вашия голям триумф, нали? — попита Шишнак, придърпвайки около раменете си жреческата роба. Бейлет потвърди с кимване, докато гледаше как слугата оставя подноса върху малката масичка до вратата и тихомълком излиза. — Помните, че и аз бях там, нали, господарю? — съвсем не на място го избърбори Шишнак. — Редови пехотинец… — жрецът посочи подноса с чашите на Скорпиона и добави: — Обичам да ги докосвам. Нали са лични вещи на герои…

— Да, да, разбира се… — кимна Бейлет.

Единственото му желание бе жрецът да си тръгне час по-скоро заедно с красивата си като кукла женичка. Днес всеки възрастен войник заявяваше, че е участвал в онази велика битка. Беше му омръзнало да слуша спомените на другите.

Тогава фараонът се бе разпоредил всеки от героите му да получи по една от чашите на Скорпиона, и той задържа подноса. Ахмазе бе заповядал да вдигнат специален параклис и бе оставил подноса в него. След смъртта на някой от Пантерите чашата му оставаше тук, върху подноса.

Шишнак шумно си пое дъх, оглеждайки наоколо. Чудеше се под какъв предлог да остави Неферта насаме с офицера ветеран. Тя самата стоеше неподвижно с престорена скромност, като поглеждаше кокетно изпод дългите си мигли. Бейлет се изкашля нервно и отстъпи встрани: знаеше какво се приказва. Амбициозният и пробивен Шишнак редовно използваше миговете, в които офицерите от полка на Сет идваха тук, за да се помолят в усамотение, навестяваше ги уж случайно със съпругата си и ако някой от офицерите я пожелаеше, тя с готовност коленичеше до него и с изкусните си ръце му помагаше да се отпусне и да се облекчи. Бейлет никога не бе имал подобни желания! Не искаше да става длъжник на Шишнак. В храма имаше достатъчно момичета за отпускане и облекчение.

Жрецът продължаваше да гледа към чашите на Скорпиона. Бейлет се върна с подчертан жест и коленичи на възглавницата си, сякаш бе готов да се моли.

— Да ви оставим ли насаме? — дочу се мекият изкусителен гласец на Неферта.

— Да, да, ако обичате.

Жрецът и помощницата му си тръгнаха, понесени от вълната на нейните благоухания, и затвориха тихо вратата след себе си. Бейлет не докосна храната. Реши да поговори с Карнак за случая. Идваше тук, за да се помоли и да изкаже благодарността си, а не да търси подобни забавления. Изправи се и преподреди възглавниците, за да му е по-удобно, преди да коленичи отново. Защо бе дошъл тук? О, да, за да даде израз на дълбоката си благодарност. Баща му беше обикновен земеделец, но след набега в лагера на хиксосите у Бейлет не бе останал спомен за нищо друго, освен за богатства и разкош. Историята, в която бе взел участие, отдавна вече бе част от тиванския фолклор. Към него и другарите му по оръжие се отнасяха така, сякаш имаха божествен произход като фараона. Дори лукавата малка Хатусу, която бе успяла да разгроми враговете на Египет и да седне на царския трон, се отнасяше към тях с пределна любезност и уважение. Пантерите от Юга присъстваха като почетни гости на всеки важен военен празник, банкет или друга значима церемония.