Боби написа адреса на един лист. Знаеше, че не всички хора могат да помнят като него.
— Ще взема няколко дивидита — каза Мария. — Ако свършим бързо, може да изгледаме някой филм.
— Супер! Гледала ли си „Пепеляшка“? Готино филмче.
— Шегуваш ли се? Обожавам този филм! Гледала съм го милион пъти.
Още една усмивка и тя се обърна, тръгна по коридора и прошепна едно сладко „чао“ през съвършеното си рамо.
„Ще се гръмна!“
Мария Муньос-Голдбърг щеше да дойде у тях с учебника си по история, дивидитата си и черните си бикини. Проследи я с поглед до класната й стая, симфонията на гласа й все още отекваше в главата му заедно с…
„Кенесоу Маунтин, Фредериксбърг, Харпърс Фери…“
Имената не спираха. Но се редяха толкова тихо, че все още чуваше гласа на Мария и виждаше в съзнанието си полуотворените й устни, топли и сладки.
Стив паркира колата и се възхити на шестметровото си подобие. Това му беше любимият момент от деня.
Двуетажният стенопис беше изтипосан върху олющения хоросан на стената на „Манекените“, агенцията за модели, където се намираше кантората „Соломон и Лорд“. Ето го Стив, седеше на бюрото с тъмносив костюм и четеше закони. Нещо, което никога не носеше и което никога не четеше. До него стоеше Виктория в рубиненочервено двуредно сако с ресни, гърдите й бяха по-големи и устните й по-пухкави, отколкото в действителност.
Художествено преувеличение.
И отдолу надписът, с красиви букви:
Соломон и Лорд
Адвокатска кантора
Мъдростта на Соломон и силата на Лорд 3 3 Игра на думи: Господ — Б.пр.
Позвънете на (305) БЕЗ ПАРИ
Виктория беше ужасена, разбира се. „Евтино“ и „сквернословно“ бяха двете й най-мили определения. Стенописът беше изрисуван собственоръчно от Анри Тусен, шестнайсетгодишен хлапак, когото Стив беше защитавал в съда за малолетни. Един от най-добрите художници на графити в Малък Хаити. Бяха го арестували, докато изтипосвал на една стена президента Буш в интимни отношения с коза. „Задълбочена политическа сатира“, беше казал Стив в защита на момчето. Съдията му даде условна присъда и Стив го нае да изрисува стената вместо хонорар за услугите си.
Докато влизаше в сградата, не можеше да се отърси от въпроса, който го занимаваше цяла сутрин.
„Колко точно да кажа на Виктория?“
Това беше един от най-повтарящите се въпроси във взаимоотношенията им, както професионални, така и лични. Беше по-открит с Виктория, отколкото с която и да било друга жена преди нея. Много ясно, че никога не беше изпитвал към друга жена толкова дълбоки чувства, колкото изпитваше към Виктория.
„Но тя е адски тесногръда!“
Спомни си фойерверките, докато течеше делото за настойничество на Боби. Изправен пред възможността държавата да му отнеме момчето, Стив тайно беше платил на Джанис, за да промени показанията си. Джанис и без това беше наркоманка. Когато Виктория разбра, направо избухна:
— Не можеш да подкупваш свидетел!
— Плащам й, за да каже истината. Ако не й платя, ще излъже и ще загубим.
— Въпреки това е незаконно.
— Кога ще пораснеш най-сетне? Когато законът не работи, трябва ти да го изработиш.
Пляс! Беше му зашила шамар. Як. Спаринг-партньор, а не съдружничка.
Така че как ли щеше да реагира, ако й кажеше истината?
„О, между другото, Вик, относно делото на Кригър. Забравих да ти кажа. Провалих защитата“.
Щеше да го размаже с твърдата като камък кленова бухалка на Бари Боне. Или пък с моделите на Марк Макгуайър, Хосе Кансеко или Рафаел Палмейро. Стив обичаше да събира бухалки на известни бейзболисти.
Или пък не. Можеше ли изобщо да не му повярва?
„Сам си се набутал? Ти, който лъжеш, за да спечелиш?“
Реши да й каже всичко за делото на Кригър. Какво беше направил и защо го беше направил.
Жените ценяха искреността. Беше го прочел в едно от списанията на Виктория, статия за взаимоотношенията, навряна между две обяви за наистина прекалено скъпи италиански обувки. Дайте израз на съмненията си, на страховете си, признайте слабостите си и тя ще ви разбере и ще ви прости.
Добре, щеше да разголи душата си. И то още днес. Наистина. Дощя му се да има Библия, над която да се закълне, зачуди се къде ли се е дянала онази, която задигна от хотелската стая в Орландо.
— Сти-ви! Сти-ви! — Пронизителен вой.
— Чакай! — Втори глас. По-висок и по-настоятелен.
Крясъците идваха отнякъде между фотостудиото и гардеробната.
Читать дальше