Пол Ливайн - Убий всички адвокати

Здесь есть возможность читать онлайн «Пол Ливайн - Убий всички адвокати» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Убий всички адвокати: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Убий всички адвокати»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Те са най-странната двойка в света на правото: непукист по сандали и шорти и аристократка със синя кръв от Корал Гейбълс. Може би единственото, което ги спира да не се избият, е, че са от една и съща страна…
Кой не иска да убие адвокат? Сто и петдесет килограмов марлин пред вратата си е доста смъртоносна заплаха, дори и според стандартите на Южна Флорида. Как Стив Соломон ще обясни на съдружничката си, че бивш клиент желае смъртта му? Виктория Лорд е свикнала с минаването напряко в името на победата… но да нарушиш закона, за да загубиш? Соломон и Лорд са атакувани от местно радио, известен психиатър иска да стане първа дружка на Стив, убиец е пуснат на свобода. Дали разрастващата се катастрофа — професионална и лична — ще сложи край на известното адвокатско дуо „Соломон и Лорд“?
Вземете една част Джон Гришам, две части нестихващ майтап, добавете щипка женски инат и готово!
Маями Хералд

Убий всички адвокати — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Убий всички адвокати», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

„Шум. Лице. Риба“.

Опита се да изчисти всички останали образи и да си представи ясно лицето на прозореца. Няколко секунди — нищо. После…

„Жена!“

Какво друго? Боби се направи на ченге от телевизионните сериали. Каква беше на цвят косата? На колко години? Отличителни белези?

Изглеждаше позната.

„Приличаше на мама!“

Само че беше по-чиста. Боби си спомни майка си във фермата. Носеше му студена супа в бараката, където стоеше заключен. Лицето й беше черно от саждите на печката, очите й бяха воднисти и зареяни. Напълно зомбирана от боклуците, които пушеше, вдишваше или си инжектираше. Една нощ вуйчо Стив беше разбил бараката и го беше отвел. Имаше цял куп образи.

„Брадатият мъж с тоягата“.

Мъжът миришеше на мокра слама и тютюн. Понякога спеше в леглото на мама, друг път, когато крещяха и се биеха, спеше на пода в бараката — пърдеше и ругаеше. Беше издялкал тоягата пред очите му. Беше дълга, но дебела и извита отгоре като овчарска гега. Беше я изшкурил и я беше покрил с лъскав лак.

Фиууу! Фрас!

Звуците от онази нощ. Мъжът се беше опитал да удари вуйчо Стив с гегата. Но вуйчо Стив беше много бърз и силен, по-силен, отколкото изглеждаше. Изтръгна тоягата и замахна с нея като с бейзболна бухалка. Фиууу! После прас! Тоягата се стовари върху главата на мъжа, прозвуча така, сякаш бухалка удря топката. Хоумрън.

А после вуйчо Стив го носеше през гората, плъзгаше се по мокрите камъни, но не падна. Боби усещаше как бие сърцето му, докато тичаше. Вместо да забави, тичаше все по-бързо и Боби се чудеше как някой може да бяга толкова бързо, докато носи друг човек, макар и да е само кожа и кости като него.

От онази нощ Боби живееше с вуйчо Стив. Бяха приятели. Но Боби не можеше да му каже за мама на прозореца. Вуйчо Стив мразеше мама, макар че му беше сестра.

„Безполезната ми сестра Джанис“.

Така я наричаше, когато мислеше, че Боби не го чува.

Имаше и още една причина да си мълчи. Може да беше само сън.

Боби видя Мария. Беше коленичила до шкафчето си, тениската на кръста й се беше вдигнала над ниско изрязаните й дънки и разкриваше божествените извивки на гръбначния й стълб, като върхове на планинска верига. Видя гладката й кожа, която изчезваше под черните бикини.

Мария беше най-готиното гадже в шести клас. Карамелена кожа, коса черна като бикините. Очи тъмни като парчетата обсидиан, които Боби й беше дал в часа по естествознание, тогава ръцете им се бяха докоснали.

Мария Муньос-Голдбърг.

Боби клекна пред своето шкафче. Искаше му се да каже нещо, но не знаеше какво.

Мария си беше залепила в шкафчето снимки на Хилари Дъф и Чад Майкъл Мъри. Боби ги беше гледал в един скапан филм, „Пепеляшка“, но щеше да се издъни, ако кажеше, че не ги харесва.

Какво можеше да направи? Мария живееше на една пресечка от Локуот, на 573 крачки от неговата врата. Дали да не й го кажеше?

„Не, ще реши, че я дебна“.

— Здрасти, Боби!

— Здравей! — Извърна се прекалено рязко и си цапардоса лакътя във вратичката на шкафчето. Ох! Толкова го заболя, че чак му причерня.

— Прочете ли простотиите по история? — попита тя.

Той измърмори едно „да“, макар че две не виждаше от болка.

— В Гражданската война има прекалено много битки — оплака се тя. — Не мога да ги запомня всичките.

Боби се почуди дали да й каже, че ги помни по азбучен ред от Антитам до последната буква. Но щеше да прозвучи прекалено тъпо.

— За теста трябва да знаеш само Гетисбърг и двете при Бул Рън — отвърна.

— Има толкова за четене. — Почти го изквича, но от нейните устни прозвуча като нежна мелодия.

„Антитам, Бачелър Крийк, Девилс Бекбоун, Езра Чърч, Чикамуга…“

Нищо не можеше да направи. Мозъкът му рецитираше битките в Гражданската война от А до Я.

— Ще ми помогнеш ли? — попита тя.

— Искаш да кажеш… да учим заедно ли?

— Мога да дойда у вас след училище.

Повдигна рамене, все едно няма проблем, какво толкова.

— Разбира се, супер. Знаеш къде живея, нали?

Тя се усмихна, перфектни зъби, бяха й свалили шината в началото на учебната година.

— Знам, че е някъде наблизо. Виждала съм те пред нас.

„Видяла ме е!“

— Ами… минавам понякога. Близо съм. Къмкуот. Локуот. Авокадо…

„Млъкни веднага! Говориш като абсолютен кретен!“

— И аз съм в този квартал. — Тя се изправи и Боби стана заедно с нея, като по чудо успя да не си изпусне учебниците или да не си цапардоса кокаляците в шкафчето.

— Кажи ми адреса — продължи тя. — Ще мина към четири.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Убий всички адвокати»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Убий всички адвокати» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Убий всички адвокати»

Обсуждение, отзывы о книге «Убий всички адвокати» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x