Пол Ливайн - Убий всички адвокати

— Последно предупреждение, сериозно ти говоря. — Стив вля малко разтопено желязо в гласа си. — Стига толкова кафе, стига толкова убийци или ще си стоиш наказан вкъщи.

Боби остави чашата и вдигна пръст — шшт, шшт — пред устните си.

Стив кимна наставнически и се извърна към Виктория.

— Кажи сега за очите на Кригър.

— Пламтящи — отвърна тя. — Тъмни нажежени въглени. Камерата се приближава толкова близо, че почти можеш да усетиш как те изгарят.

— Действа възбуждащо на жените — отвърна Стив.

— Кажи за жената в джакузито? Убил ли я е?

— Според съдебните заседатели да, непредумишлено.

— А според теб?

— Никога не нарушавам доверието на клиента си.

Виктория се разсмя.

— Откога?

— Доктор Уилям Кригър вече не е част от живота ми.

— Но ти си част от неговия. Какво не ми казваш?

— Уи-лям Кри-гър — каза Боби, като натърти на всяка сричка и присви очи.

Стив знаеше, че момчето съставя анаграма от името му. Разстройството на централната нервна система на Боби си имаше и хубава страна. Лекарите я наричаха „парадоксално функционално облекчение“. Хлапето имаше гениалното умение да запомня тонове информация. Плюс способността да съставя анаграми наум.

— Уилям Кригър — повтори момчето. — И УМРЯЛ, И ГРЪК!

— Браво на теб! — похвали го Стив.

— Значи наистина мислиш, че е убиец? — Виктория май започваше кръстосан разпит.

— Съдебните заседатели се произнесоха. Съдията и апелативният съд също. Уважавам решението и на трите инстанции.

— Ха!

— Не трябва ли да ходиш в съда, Вик?

— Имам време.

— Но аз нямам. Боби, хайде на училище.

— Предпочитам да ви гледам как се карате — отвърна момчето.

— Не се караме — каза Стив.

— Все още. — Виктория го изучаваше, очите й бяха като лазерни лъчи. — Тази сутрин доктор Бил те предизвика да отидеш и да се защитиш в ефир.

— А, не.

— Мислех, че безплатната реклама ще те накара да подскочиш от радост.

— Не и по някаква третокласна програма.

— Ти не купуваше ли място за реклама по вратите на линейките?

— Това е минало, Вик — отвърна Стив. — Реших да стана като теб. Принципен и достоен.

— Вуйчо Стив пак взе да говори тихо — каза Боби. — И да се прави на искрен.

След половин час Стив караше по виадуктите по Макартър към Маями Бийч. Беше целунал Виктория за довиждане и беше хвърлил Боби до прогимназията „Понсе де Леон“. Сега, докато старият му мустанг минаваше покрай наредените по пристанището яхти, Стив се опитваше да анализира сутрешната информация. Какво беше това чувство на страх, което се прокрадваше у него? За последно беше видял Кригър на произнасянето на присъдата. Беше мръсно дело с доста елементи от таблоидите — наркотици, секс, известност — и естествено бе привлякло вниманието на медиите.

Нанси Лем се беше удавила в три педи вода. За беда на Кригър водата беше в джакузито до басейна му. Нямаше да е толкова зле, ако не беше дълбоката рана на черепа на Лем. Токсикологичните изследвания показваха висока концентрация на барбитурати и алкохол. Хапчетата идваха от Кригър, което беше нещо абсолютно недопустимо. Той беше назначен от съда експерт по делото за попечителство на Нанси, така че не трябваше да си играе тайничко с нея в джакузито. В неподобаващо нарушение на медицинската етика Кригър и Нанси бяха станали любовници. Според обвинението се бяха сдърпали и тя щяла да надуе свирката пред щатската медицинска колегия. При наличието на доказан мотив прокуратурата обвини Кригър в убийство.

Стив още помнеше заключителната си пледоария. Използва адвокатския трик на подвеждащите риторични въпроси.

— Глупак ли е доктор Кригър? Не, коефициентът му на интелигентност граничи с гениалността. Безотговорен човек ли е? Не, точно обратното. Той е точен и педантичен. Затова задайте си следния въпрос: ако доктор Кригър искаше да убие някого, щеше ли да го направи в собствения си дом? Щеше ли да присъства по време на смъртта? Щеше ли да признае пред полицията, че е дал на жертвата лекарства, за които трябва лекарско предписание? Мисля, че знаете отговорите. „Това е нещастен инцидент, а не убийство“.

Съдебните заседатели излязоха с компромисна присъда: виновен в непредумишлено убийство. „Не лош резултат“, помисли си Стив — но пък не той трябваше да лежи в затвора. Сега се мъчеше да изстиска от ума си всичко, което можеше да си спомни от момента на произнасянето на присъдата. Кригър дори не мигна. Не беше от клиентите, на които им се подкосяват краката и се разридават.