Пол Ливайн - Убий всички адвокати

— Жалко, че тоя кретен излезе от пандиза. Идиот, боклук, шарлатанин!

— Не съм слушал шоуто — отвърна Стив. И реши, че сигурно е единственият в града, който не е чул как доктор Бил го заклеймява.

— Каза, че си бил по витиеват от тирбушон. По-долен от корема на гърмяща змия. Развален като престоял цяла седмица костур. И това бяха само комплиментите.

— И какво от това? Тоя пич е осъден престъпник. Никой няма да му повярва.

— Мислиш ли, че знае за случилото се?

Побиха го тръпки. Защо, по дяволите, Шугър питаше за това? И то по телефона?

— Записваш ли разговора, Шугър Рей?

— Познай.

— И какъв е поводът? — продължи Стив.

Пинчър се разсмя.

— Леле мале! Явно гузната съвест те мъчи.

Вече беше на Бискейн Булевард, мина покрай Кулата на свободата, сградата датираше от Ренесанса и някои й викаха маямския Елис Айланд. Стотици хиляди кубински бежанци бяха пратени там през шейсетте години на миналия век. Сега един предприемач искаше да я обгради с небостъргачи.

— Доколкото си спомням, Шугър, ръцете ти не са съвсем чисти.

Пинчър издиша така, че дъхът му изсвири в слушалката и в ухото на Стив.

— Работата ми беше да го осъдя тоя пич. Твоята беше да го защитаваш. Аз си свърших моята работа, Соломон.

Разговорът се извърташе гадно. Пинчър заплашваше ли го?

— Защо ми се обаждаш, Шугър Рей?

— За да ти кажа, че не мога да те защитя. Ако ме призоват за свидетел, ще кажа истината. Ако те покрия, само ще се прецакам. Злоупотреба със служебното положение. Възпрепятстване на справедливостта. Лъжливи показания.

— По дяволите, правиш го всяка сутрин преди закуска.

— Няма да е никак смешно. Пичът се е настървил за парите ти.

— Нямам пари и Кригър го знае.

— Значи ще му стане гот да те види в ролята на обвиняем.

Стив замълча. Разговорът отново навлизаше в бурни води. По пътя към моста на Брикуел Авеню натисна клаксон на един, който сменяше платната, крайслер круизър с регистрационна табела на кола под наем. „Проклети туристи! Защо не си стоят в Дисни Уърлд и не ни оставят сами да си задръстваме улиците?“

Закъсняваше, представяше си как Виктория нетърпеливо потропва с ръчно шитите си обувки по мраморния под на апартамента в луксозния небостъргач. Настроението му се помрачи. Желанието му да купи надценен с пъти недвижим имот се изпари на секундата.

— Никога не съм те карал да правиш нещо нередно — продължи Пинчър. — Помниш го, нали, Соломон?

Много ясно, че записваше разговора. Искаше да се оневини и се опитваше да изтръгне самопризнания.

— Спомням си само — отвърна Стив, — че когато жена ти я нямаше, ме помоли да те уредя с някоя манекенка.

— Ти си кретен, Соломон!

— И като се замисля, се сещам, че ме пита и откъде можеш да си вземеш метамфетамини.

„Пусни го пред съдебните заседатели, Шугър Рей“.

— Същият си като баща си, знаеш ли, Соломон?

— Не го замесвай.

Пинчър се разсмя, все едно кон цвилеше.

— И двамата се държите така, сякаш сте над закона. И двамата ще свършите по един и същи начин. Няма ли да е показателно, баща и син, и двамата лишени от права?

— Баща ми не е лишен от права. Сам се отказа. Това е единствената разлика между него и мен, Пинчър. Аз никога не се отказвам.

Но областният прокурор вече беше затворил.

Виктория стоеше на балкона на високата жилищна сграда, четирийсет и един етажа, с изглед към залива, десетина платноходки бяха издули платна в триъгълна надпревара. От дясната й страна бе морският виадукт „Рикенбакер“, небесният мост към Кий Бискейн. Виадуктът „Макартър“ беше вляво и свързваше сушата с Уотсън Палм и островите Стар по пътя към Маями Бийч. Отвъд тях в далечината се виждаха синьо-зеленикавите води на Атлантическия океан.

Не беше лошо. Представи си как се събужда всяка сутрин по изгрев слънце и излиза с чаша портокалов сок на балкона. Спокойствие. Отмора. Тишина. Докато Стив не пусне „Спорт Център“, за да чуе последните резултати от Източния бряг.

От югоизток повя бриз и донесе благоухания. Разкошен апартамент, великолепна гледка, пазарен ден.

„Тогава защо съм толкова нервна?“

Заради Стив естествено. Закъсняваше както обикновено. Но не това я тормозеше. Когато обичаш някого, го приемаш с всичките му странности, дори когато те дразнят.

Приватизираше дистанционното.

Пиеше мляко директно от кутията.

И дразнещ навик номер 97: пращаше я в съда да се пеняви за мижави дела, които всъщност намираше той, ама не му се занимаваше.