Арнет Лем - Нишките на съдбата

— Кълна се в светиите, ще напишат песен за теб заради това, Майлс Кънингам.

— Задето съм измил и върнал едно овчарско куче?

— Ти си мислиш така? — Дъндас изглеждаше поразен. — Мила света Ниниан. Кучето е само капака на дълбок кладенец. Маргарет Камерон, бабата на Сюизън, е истинската причина за тази вражда.

— Може би ще бъде по-добре да ми обясниш какво е направила лейди Маргарет.

Грейм се огледа и след това се наведе към събеседника си.

— По това време и Калъм Хей, дядото на Шеймъс, и старият Макайвър били богати земевладелци — преди Кулоден, нали се сещаш. Калъм бил обзет от страст към лейди Мар…

Дъндас спря да говори, тъй като вратата се отвори. Майлс грабна сапуна от масата.

— Ще ти доразкажа друг път — прошепна Грейм.

Нели влезе в помещението, вирнала високо нос, с подозрително изражение. Майлс изпи набързо ухаещия си на билки чай, като избягваше ледения й поглед. Любопитството го разяждаше, но се въздържа дотогава, докато двамата с Дъндас се озоваха на северния път.

— Довърши сега историята за Маргарет Камерон.

— Казват, че била хубава, с типичните, подобни на пламък, камеронски коси, и очи, черни и загадъчни като езерото Лох Ейл през зимата. Подобно на лейди Сюизън, Маргарет също била единствено дете и определена от съдбата да управлява Пъруикшир сама…

Обзета от предчувствия, Сюизън пое кожената папка от ръцете на изтощения Уилям. Автоматично нареди на прислугата да се погрижат за момчето и войниците, които го бяха придружили до Лондон. Част от нея искаше да се втурне горе и да разгледа съдържанието на пакета, преди Майлс и Дъндас да са се завърнали от тайнствената си разходка. Другата й половина бе уплашена.

Тревогата й се утрои, когато влезе в стаята, която делеше със съпруга си, стаята в кулата винаги бе била нейното светилище. Като десетгодишна, уплашена и самотна, се бе свивала до стената и бе плакала за майка си, бе проклинала Майлс, задето я остави тук. След време обаче бе очарована както от стаята си, така и от живелите преди нея представители на клана Камерон. По-късно бе започнала да черпи сила от спомена за тях и да се гордее с фамилното си име, което бе така незаменимо за шотландската история, както пиренът за тези планини. В същата тази стая се бяха раждали поколения от семейство Лохиел Камерон. И скоро тя самата щеше да даде живот на следващата генерация.

Сюизън потисна напиращите в гърлото й ридания и постави длан върху корема си. Детето в нея се размърда, сякаш в отговор на мислите й. Дали бебето щеше да бъде живо и здраво? Или пък щеше да бъде като леля й Ейлис и с него да изчезне един велик шотландски род? Ами ако Сюизън умреше по време на раждането? Кой щеше да се грижи за становете, за хората й, кой щеше да поддържа живи спомените? Майлс ли? Не бе сигурна.

Усети ритане в стомаха си, после детето се извъртя, само за да ритне отново.

Младата жена подпря гръб на стената на любимата си стая, изпълнена с радост от закачките на нероденото си бебе.

Когато детето се укроти, тя избърса сълзите и насочи вниманието си към кожената папка. Съдържанието й щеше да оневини Майлс Кънингам и да изобличи чичо й Раби. Още докато развързваше връвта и измъкваше малкия пакет писма, вече знаеше какво ще намери. Написани с подобен на почерка на Робърт, както се убеди сама, пред нея лежаха десетина листа, запълнени с баналности и лишени от всякакви чувства. Всички те бяха подписани с нейното име. Нищо чудно, че Майлс не я бе разкрил онази сутрин в Лондон, когато писа списъка с покупките. Той просто никога не бе виждал почерка й.

Опита да си представи що за личност изглеждаше в очите на Майлс благодарение на тези безсъдържателни послания и се учуди, че той изобщо се занимаваше с нея. Да не би заради някакво чувство на дълг? Сети се за писмата, които бе получавала уж от него. Сравни ги. Те говореха за съвсем различни неща, на съвсем различен език.

Какво ужасно зло бе причинил чичо й Раби! Болката сграбчи сърцето й като неприятел, твърдо решил да го изтръгне от гърдите й. За една Лохиел Камерон, наследница на род, верен на традициите и на клана, предателството на Робърт имаше опустошителен ефект. Шотландците бяха предавани от векове, но никога не бе предполагала, че ще трябва да преживее подобна измама от един от своите. През този ден се почувства шотландка повече от когато и да било досега в живота си. И при това не бе могъщ вожд на клан като Уилям Дъглас или Дейвид Линдзи. Не беше смела и съобразителна като Черната Агнес, защитила дома си от граф Солсбъри. Тя бе Сюизън Харпър Кънингам, влюбена до уши в мъжа, когото бе наранила така дълбоко, предадена от чичото, когото обичаше. Жена, която на всичкото отгоре може би носеше дете като Ейлис.