Арнет Лем - Нишките на съдбата

Между пожълтелите му зъби висеше богато инкрустирана лула. Очите му проблясваха иззад облака дим, увиснал над обветреното му лице. Той бе упорит човек, вкопчил се в старите обичаи и порядки така неотстъпно, както Дъндас се бе вкопчил в меча си. Тази година обаче това бе по-очевидно от всякога досега. Прибирането на реколтата бе надвиснало над главите им, а той все още не връщаше кучето на Макайвър. И сега трябваше да го принуди да стори това.

Сюизън погледна към Макайвър. Той седеше почти накрая на дългата маса с халба бира в едната си ръка, подпрял брадичката си върху другата. По време на вечерята и срещата бе гледал непрекъснато кръвнишки към многогодишния си съперник. Докато го гледаше, се сети за икономката на Майлс, мисис Маки. Носът на Макайвър бе подобен на копче и задължително в някоя разцветка на червеното. С приближаването на зимата обаче носът му смело можеше да се състезава със зряло цвекло. Той беше приятен човек, братовчед на Флора Макайвър, която работеше на становете. Всяка години, в отплата на някаква обида между неговия дядо и дядото на Хей, Макайвър даваше кучето си за задължителния период от седем седмици. Тази година обаче Шеймъс Хей се бе възползвал несправедливо. И тъй като в основата на този спор бе замесена баба й, сега се падаше Сюизън да разреши проблема.

Младата жена отпусна ръце върху масата.

— Трябва да се уточни само още един въпрос.

Хей извади лулата от устата си. Макайвър остави халбата и кръстоса ръце пред гърдите си.

— Утре ще върнеш овчарското куче на Макайвър, Шеймъс. Дългът е платен.

Хей се намръщи.

— Какво ли знае един Макайвър за плащането на дългове? Всички те, още от римско време, петнят красивото лице на Шотландия.

— Haud yer wheesht! — обади се Сюизън.

— Не! — изръмжа Хей. — Последната дума ще бъде моя!

Майлс скочи на крака.

— Внимавай какво говориш, Шеймъс!

Лаклан стовари халбата си върху масата.

— Прави, каквото ти казва Кънингам, или до края на живота си ще трябва да ядеш само картофено пюре. Отнасяй се с нужното уважение към лейди Сюизън.

— Трябваше да се сетя, че ще се обърнете срещу своите хора — заяви с обвинителен тон Хей. — И то за какво? Заради нейната баба? Ба! Макайвър с нищо не е по-добър от безполезното пале, което представя като овчарско куче.

Сюизън удари с ръка по масата.

— Шеймъс!

Макайвър скочи на крака. Маккензи го последва. Майлс се отправи към Хей. Ейлис извика и започна да се люлее наляво надясно.

Търпението на Сюизън се изчерпи. Тя се надвеси напред и каза:

— Седнете! Всички! Моля те, Майлс. — Щом изпълни молбата й, тя се обърна към слугинята си. — Нели, отведи Ейлис в стаята й.

Лаклан седна последен.

— Стой си на мястото, Маккензи — предупреди го младата жена. — Това е проблем на Шеймъсови, Макайвърови и Камеронови. — После се обърна към Хей. — Или ще върнеш кучето утре до залез слънце, или ще бъдеш лишен от твоя дял от реколтата.

Неколцина зяпнаха, изумени от заплахата й. Шеймъс изтърва лулата си. Намръщи се и промърмори нещо под носа си.

Сюизън стисна юмруци. Сега вече не можеше да се върне назад.

— Би ли повторил какво каза, Шеймъс?

Тъй като той не отговори, Майлс отново понечи да стане. Тя отпусна юмрук и като разпери пръсти, му даде знак да не мърда.

— Не — изръмжа Шеймъс и хвърли пълен с омраза поглед към Макайвър, който се ухили тържествуващо.

— В такъв случай въпросът е уреден. До следващата година.

Младата жена си отдъхна облекчено, седна и се обърна към съпруга си.

Той преметна ръка през рамото й и я прегърна окуражаващо. Прииска й се да се сгуши в обятията му и да се възползва от топлотата, която й предлагаше. Но дали той бе господарят, за когото бе мечтала цял живот? Колко дълго щеше да издържи да стои до нея и да споделя живота й? Изглеждаше загрижен за планинците и за това му бе много благодарна, но той също така бе измамникът, откраднал ценните Maide dalbh. Дали вече бе открил къде ги е скрила?

Младата жена се изкашля и обяви:

— Мисис Пийви, вече може да сервирате десерта и да ми донесете Чашата на съглашението.

Както обикновено, тази сутрин Майлс отново се събуди преди съпругата си. Стана от леглото, приближи се тихо до гардероба и се облече. Прерови вещите на Сюизън, докато открие онова, което търсеше. Това му напомни за деня, в който усърдно бе претърсил цялата стая, без да намери Maide dalbh. На всичкото отгоре след това се бе почувствал неудобно и обезчестен. Къде, по дяволите, бяха тези десени?