Арнет Лем - Нишките на съдбата

Върна се на пръсти до леглото и се наведе, за да целуне гладкото й като сатен чело. Тя измърмори доволно и се зарови още по-дълбоко под пухения дюшек. Под завивките бе гола, резултат от дългото им разгорещено любене предишната нощ. Майлс усети познатото напрежение в слабините и му се прииска да се качи на леглото и да я люби, докато младата му съпруга не започне да вика името му. Но не и днес — предстоеше му важна работа. Внимателно придърпа одеялото до упоритата й брадичка.

Божичко, колко я обичаше! И снощи, докато я гледаше как се опълчва срещу Шеймъс Хей и Лаклан Маккензи, се бе възбудил невероятно. Сюизън бе жена със силен характер, жена, с която можеше да се гордее, но която все още не го бе допуснала като приятел до себе си. И този факт го натъжаваше много.

— Някой ден, Сюизън — даде тихичко обет пред себе си той, — някой ден ще започнеш да ми вярваш.

Завари Дъндас в голямата зала, седнал пред масата, да поглъща планини от кифлички. Нели, застанала над главата му, го гледаше навъсено.

— Можеше да поговориш с нея — упрекваше го тя. — Ама не. Не мога да разбера защо точно на теб възложи да отговаряш за защитата на замъка. Не можеш да опазиш господарката си даже от онез стари кокошкари на овчарски кучета.

Грейм се хранеше невъзмутимо, сякаш не чуваше гневните тиради на прислужницата.

— Добро утро, сър — поздрави го между две хапки той.

— Проклет страхливец!

Дъндас погледна към стената над бюфета. Майлс потисна смеха си.

— Сервирай чай на господаря, Нели — обади се Грейм, все така загледан в окачения на стената гоблен, на който бяха изобразени хората от Конот, предвождани от Сейнт Колумба срещу крал Дайърмейд.

Слугинята изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да се пръсне. Изсъска някаква гнусна обида на келтски, след това излезе от стаята възмутена, като размята плитки.

Младият мъж седна до Дъндас.

— Знаеш ли какво ще се случи със Сюизън, ако открият при нея Maide dalbh?

Грейм го погледна като попарен.

— Питаш ме същото вече поне десет пъти, откакто си дошъл тук. И отговорът ми е все същият: не съм виждал дяволските десени откакто доведе преди десетина години лейди Сюизън в Роуард касъл.

— Защо тогава не ми каза, че Робърт е лъгал, когато се кълнеше, че ги е унищожил?

— Не си ме питал.

— Много добре — въздъхна примирено Майлс.

Очевидно днес нямаше да научи от Грейм нещо повече, отколкото бе узнал досега. Дявол ги взел тези твърдоглави планинци!

Знаеше обаче, че не може да си позволи разваляне на отношенията си с Дъндас.

— Ако нещо се бе случило с кучето на Макайвър, Шеймъс нямаше ли просто да поиска от друг? — попита той.

— Не — отвърна Грейм, като дъвчеше голяма хапка. — Гибън вече не отглежда шотландски овчарки. Кучката е последната от тях.

— Тогава защо някой не вземе да я убие?

Дъндас погледна сериозно към събеседника си, после към Сейнт Колумба, и отново към събеседника си.

— Ти не познаваш обичаите ни. До изчезването на породата само един Камерон може да разреши старата вражда.

Майлс не разбираше, но това не го спря.

— Аз не съм ли Камерон?

Грейм го погледна подозрително.

— Да, сега вече си… в известен смисъл.

Младият мъж се поуспокои.

— Ще дойдеш ли с мен до дома на Шеймъс Хей?

Дъндас престана да се храни.

— Днес ли? Какво си намислил?

— Възнамерявам лично да върна кучето на Макайвър.

— Добре. Състоянието на лейди Сюизън не й позволява да пътува толкова далеч, но ще го направи, ако Шеймъс я предизвика. Не обича да не й се подчиняват.

— В такъв случай да тръгваме, преди да се е събудила.

И постави на масата предмета, който бе взел от гардероба на своята съпруга. Ченето на Грейм увисна.

— Мили Боже, сър, не може да възнамерявате да го използвате за онова, за което си мисля…

Спря и поклати объркано глава.

— Точно това възнамерявам да направя. — Майлс взе калъпчето сапун и го помириса. — Пирен. Прекрасно ухание, не мислиш ли?

Дъндас се задави и очите му се разшириха.

— Ама наистина ли мислите да изкъпете животното?

Майлс го потупа по гърба, като сдържаше смеха си.

— Да, така мисля. С твоя помощ, разбира се. Трябва да сложим край на тази смешна разправия и ако сапунът се окаже недостатъчен, аз съм готов да прибягна до по-силни средства.

Грейм го гледаше смаяно.

— Защо никой досега не се е сетил за това? — възкликна той. — Да измие кучето.

Майлс нямаше намерение да признае, че идеята всъщност бе на Сюизън. Поне не още, тъй като той самият се чувстваше доста объркан.