Арнет Лем - Нишките на съдбата

Замъкът се изпълваше с народ. Ако Майлс загатнеше за днешните им проблеми, всички в Пъруикшир щяха да научат.

Младата жена сведе глава. С крайчето на окото си забеляза овалната миниатюра, паднала с лицето надолу върху килима. Понечи да я обърне, но спря, когато забеляза, че на гърба й бе написано нещо. Намръщи се, вдигна счупения предмет с големината на човешка длан и се взря в буквите. Тъй като не можеше да разбере какво бе написано, започна да търси другите парчета и седна на пода. Опита няколко комбинации, докато накрая нареди пъзела.

Сърцето я заболя, когато разчете съдържанието му. С познатия полегат почерк на чичо й Раби бе написано: „Лейди Сюизън Харпър, за Майлс Кънингам, 28 февруари, 1759 г…“ Ужасната лъжа привършваше с „Робърт Харпър, Ескуайър, Абърдийн“.

От гърлото й се откъсна приглушен вик и тя захвърли отново парчетата на пода. Те се пръснаха в безпорядък, някои с лицето нагоре, други — с лицето надолу, но дори и така пред очите й стояха отвратителните слова. „Значи — помисли си тя, обхваната от отчаяние, — Майлс действително ми е казвал истината. Онзи, който е лъгал през цялото време, е бил чичо Робърт! Мили Боже, защо е трябвало да прави такова ужасно нещо?“ Беше му вярвала и го беше обичала, а той я бе използвал по най-долен начин.

В този момент дочу носещото се в двора оживление. Втурна се към една от амбразурите. Надвеси се и се взря в множеството, докато открие Майлс. Той крачеше гневно сред тълпата и сякаш я разрязваше с нож пред себе си. Преметнатите през рамото му ботуши се удряха в гърба му с всяка ядосана стъпка.

Сюизън отвори уста, за да го извика, но прецени, че нямаше как да я чуе в тази глъчка. А и какво щеше да му каже? Всякакво извинение й се струваше слабо, сравнено с вината, която чувстваше. Не беше преценила вярно в този случай, но как стояха работите с Maide dalbh? Нямаше как да твърди, че не са били в мазето му, знаеше по-добре от него. Беше дошъл в Шотландия да си ги вземе обратно и да пофлиртува с нея. А тя, като някоя глупачка, се бе хванала в мрежите му.

Точно когато ядосаният й любим стигна до конюшнята, тя се надвеси още повече през прозореца. На пътя му се изпречи усмихнат Дъндас и протегна за поздрав ръка. Майлс я отби и продължи нататък. Ето че сега Дъндас трябваше да понесе незаслужено последиците на гнева му.

Хората в двора се умълчаха и погледите на всички се насочиха към конюшнята. Отвътре се чу остро цвилене. Грейм размаха ръце и извика на всички да се отдръпнат. Тълпата се раздели от двете страни на вратата. От тъмния отвор изскочи строен черен жребец. Множеството възкликна като едно цяло. Очите на Сюизън се насочиха към ездача. Майлс бе залегнал ниско върху коня, вкопчен в черната му грива, стиснал с мускулестите си крака голия гръб на животното.

Щом излязоха на открито, той насочи жребеца към главната порта. Конят се вдигна на задните си крака. Сърцето на младата жена заседна в гърлото й. Майлс изрева някаква заповед. Животното незабавно пусна на земята предните си крака. През тълпата премина шепот като полъх на вятър през поляна от пирен. Конникът отново обърна жребеца към портала. В същия момент вдигна поглед. Пълните му с мъка очи разбиха сърцето на Сюизън. Преди да успее да извика името му, той пришпори животното.

Загледана към отворените врати на замъка, младата жена се питаше къде отива и кога щеше да се върне. Част от нея копнееше да се извини. Но как изобщо можеше да се надява да излекува раната, щом Майлс не искаше детето? Как можеше да има достатъчно доверие, за да му разкрие ужасната истина?

Няколко часа по-късно все още си задаваше същите въпроси, докато крачеше из двора на замъка и се преструваше, че общуването с гостите от Пъруикшир й доставя удоволствие.

Над големия огън в единия край се въртеше бавно бичето на мисис Маккормик. Недалеч от него бяха струпани бъчонки бира и слепият Джейк Кийгън и дъщеря му Джени ги изпразваха една по една от пенливата течност в тях, като пълнеха празните халби. Гибън Маккайвър сервираше ейл, ябълково вино и уиски. Из целия двор бяха разположени ярко украсени маси и сергии, в някои от тях предлагаха хляб, сирене или сладки, в други — сладки напитки за децата.

Нели седеше на един варел пред ковачницата и клюкарстваше. Отпиваше от халбата си с ейл и разправяше за приключенията си в Лондон.

Леля Ейлис бе седнала на столче за доене край стария кладенец, заобиколена от група деца, всяко едно от които очакваше да получи украсен с панделки венец от цветя за главата.