Арнет Лем - Нишките на съдбата

Мускулите му се напрегнаха, докато се приближаваше все повече до целта, към която се стремяха и двамата.

— Кълна се във всички светии, Сюизън, все едно че сме създадени един за друг — прошепна дрезгаво в ухото й той.

Това страстно обяснение в любов и все по-буйните му движения отнеха дъха й. Майлс се стремеше отчаяно да я отведе в блажените полета, където се бяха озовавали вече неведнъж заедно. Младата жена се отдаде напълно на любовните му движения и когато той я сграбчи за хълбоците и я притисна диво към себе си, като зовеше името й, тя достигна желания връх.

Съзнанието й плуваше безцелно след изживяното блаженство, когато го чу да изпъшква, да я нарича „своя любов“ и да се кълне, че не може да чака повече. Сега дойде неговият ред и той стигна буйно до края.

Едва след като дишането й се нормализира и съзнанието й се проясни, Сюизън си даде сметка, че той не бе успял да се съблече. Надигна се и го огледа.

— Мили Боже, Майлс — засмя се тя, — дори не си си свалил ботушите.

Той се надигна на силните си ръце и изви врат, за да проследи погледа й. А след това обърна очи към нея, те светеха закачливо, когато се изкашля и рече:

— Вярно, девойче, но вниманието ми бе обсебено от друго. — И я целуна целомъдрено по носа. — Най-вероятно ти си виновна за това.

Тя се засмя гърлено, изпълнена с удоволствие от познатите закачки.

— Това не е мое дело — отвърна с шеговита строгост тя и се размърда, за да размести члена му, здраво пуснал корени в нея.

Майлс се засмя.

— Продължавай така, девойче, и ще удвоиш престъплението и утроиш наказанието си.

Сюизън се събуди от радостните викове на деца, отдадени на утринните си игри. В този момент се дочу развълнувано кудкудякане и младата жена заподозря, че вниманието на децата е било привлечено от някоя тлъста кокошка или надут петел.

Сюизън се протегна и кракът й се допря до някакъв друг крак, дълъг, мускулест, покрит с копринени косъмчета.

Майлс.

Прозявката заседна тревожно в гърлото й. Сърцето й заби лудо. Все още замаяна от съня, тя се заслуша в дишането му. Дълбоко и равномерно, точно както се бе надявала. Предпазливо, за да не го събуди, тя отмести крак и опита да се измъкне неусетно, но ръката му бе преметната през кръста й.

Обсебена от противоречиви емоции и обхваната от поредния пристъп на сутрешно гадене, младата жена лежеше неподвижно, с единственото желание и умът, и стомахът й да направят същото. Въпреки усилията й обаче в съзнанието й се редуваха картини от предишното денонощие, а стомахът й се гърчеше неудържимо.

Сюизън огледа познатата обстановка. Погледът й се спря на връзката писма и малката овална миниатюра. Преглътна мъчително, успя да се пребори за момент с гаденето и съсредоточи вниманието си върху често препрочитаните писма. По-новите бяха бели, но хартията на по-старите бе пожълтяла от времето. Видя се отново като шестнайсетгодишна девойка, която нетърпеливо разкъсва плика, за да види какво ще й съобщи Майлс.

Сълзи опариха очите й както през онзи важен за нея ден, когато Майлс не си направи труда да отбележи превръщането й в жена. Дори сред шумното веселие и пожеланията за щастие на най-скъпите й приятели, мъката от незаинтересоваността на Майлс не бе я напуснала. Този ден бе станал повратна точка във взаимоотношенията им, поне за нея. Никога повече не викаше от щастие, когато Раби носеше писмата, нито пък се криеше в стаята си, за да препрочита отново и отново посланията му.

От този ден нататък надделя разумът.

През рамото си младата жена погледна към златисторусата глава.

Сега обаче разумът не бе надделял.

Премигна с надеждата да прогони сълзите и спомена за шестнайсетия си рожден ден.

„Аз не съм писал тези писма“ — бе казал Майлс.

Стомахът й се сви и й се догади силно, устата й се напълни със слюнка. „Възможно ли е Раби да е сторил толкова лоши неща?“ По челото й изби студена пот. Чувствайки, че ще се опозори, ако не се измъкне от леглото, хвана дебелата китка на любимия си и внимателно повдигна ръката му от кръста си. Той се размърда и се притисна по-близо до нея. Сюизън спотаи дъх за момент, не можеше да чака повече. Измъкна се изпод ръката му, втурна се към нощното гърне и клекна на каменния под. Затвори очи и престана да се съпротивлява на бурята в стомаха си.

След няколко изпълнени с агония мигове, й олекна. Все така без да отваря очи започна да опипва близката масичка, където Нели винаги й оставяше чиста кърпа. Дървената повърхност бе гола. В този момент това, което търсеше, се озова в ръката й.