Арнет Лем - Нишките на съдбата

— Знаеш как да запазиш Пъруикшир.

Младата жена въздъхна тежко.

— Да. Трябва отново да бъда твоята уличница… или да се омъжа. — Спря за момент и добави примирено: — Лаклан ще дойде утре. Ако искаш, ще можеш да поговориш с него по този въпрос.

Вулгарната дума сама изскочи от устата на младия мъж, който я сграбчи в обятията си.

— Няма да се омъжиш за този Лаклан Маккензи! — изкрещя той.

Сега вече Сюизън нямаше избор. Историята за починалия съпруг ставаше неизползваема, при положение че Майлс оставаше тук, а очевидно, въпреки шамарите и обидите, с които го обсипваше, той не възнамеряваше да си тръгне.

— Трябва да се омъжа.

— Тогава се омъжи за мен — изсумтя той.

Сърцето й биеше лудо, а в мозъка й бе истински хаос от въпроси без отговор.

— И мислиш, че ще се омъжа за един лъжец и крадец?

Ако не беше толкова объркана, може би щеше да се почувства виновна при вида на нараненото му изражение.

— Добре тогава — отвърна, както й се стори, прекалено разумно той. — Ще изпратя Уилям за доказателството.

Сюизън моментално се изпълни с подозрения и попита:

— А защо не ти самият?

— Moi? — Златистите вежди се извиха, а очите му се разшириха невинно. — Но аз току-що започнах да те опознавам отново. А и тук ми харесва.

— Но това са глупости — възкликна тя. — Може да вземеш дрехи назаем от Дъндас и да се обличаш като шотландец, но никога няма да станеш истински планинец, Майлс Кънингам. А аз няма да се влюбя отново в теб.

Внезапно обстановката в стаята сякаш се промени. По гръбнака й полазиха ледени тръпки. Блажена света Ниниан, какво бе казала?

Той се усмихна с онази усмивка, която си спомняше така добре, същата, от която колената й бяха омекнали в един претъпкан лондонски магазин, която бе накарала Оли Куксън да се измъкне от стаята, за да ги остави сами, същата усмивка, която щеше да си спомня и когато остарее и остане сама.

— Обикни ме отново, Сюизън.

След миг устните му бяха върху нейните и нищо повече нямаше значение, тъй като тя отново бе омагьосана от него. Обичаше този мъж, в това нямаше никакво съмнение, както нямаше съмнение, че офиката ще разцъфне напролет. Беше си играл с нея като дете, беше я научил на разни неща като истински брат. А сега, с познатите ръце и любяща уста, щеше да я отведе до върховете на насладата като съпруг.

Копринената му брада одраска лекичко брадичката й. Докосна го по бузата и прокара пръсти по косматата й повърхност. След това дланите й се плъзнаха по-надолу — към широката гръд и тънкия кръст. Усети, че е отслабнал. С разума си разбра, че е по-гладен от когато и да било досега. Желаеше я отчаяно, както й се стори, и макар целувките му да не бяха груби, чувстваше, че се сдържа с усилия на волята.

Покорена и замаяна от факта, че я желае толкова силно, Сюизън се изпълни с щастие, готово да избликне във вид на смях. Силните му длани галеха кръста й, а устните му слязоха към шията и раменете й.

— Ще ме занесеш ли до леглото? — попита тя, отдадена единствено на усещанията. В отговор той свлече корсажа надолу до кръста й. — Майлс! — възкликна задъхано младата жена, — ще вдигнеш ли полите ми, за да ме вземеш тук, където стоим?

Почувства трептенията на гласа му във възбуденото връхче на гърдата, до която бе допрял устни.

— Едва не го направих, доколкото си спомням, една нощ в мазето в Лондон. — Направи пътечка от влажни целувки, водеща към другата й гърда. — Но не и днес, любима, не и тук, тъй като, сама трябва да си се убедила, — потърка се в тялото й младият мъж, — любовта ми към теб включва още много неща и е много над изобретателността в леглото.

Усетила възбудата му, Сюизън се изпълни с още по-силно желание, подобно на ловджийски ястреб през топъл летен ден. Искаше го до болка, чувстваше празнина в себе си и й се струваше, че ще умре, ако не бъде неин още през следващите минути.

Бе я окрал, беше най-лошият от крадците и най-добрият от лъжците, но, за Бога, това вече нямаше значение за нея.

В следващия миг роклята й се свлече на пода и приятният летен въздух погали кожата й. Ушите й бучаха от нетърпение, което замъгляваше погледа й. Краката й се отделиха от пода и след малко усети мекото легло под гърба си и топлината и тежестта на Майлс отгоре си. Грубоватата му туника драскаше кожата й, а ръката му действаше между телата на двамата. След това младият мъж легна отгоре й, повдигна се на лакти и обхвана с длани лицето й. Очите му светеха, нежният златист блясък на залеза играеше в кафявия им цвят, който обичаше толкова. След миг той проникна в нея, като предварително повдигна леко таза й. Тя се подчини охотно, нетърпелива, трескава да се слее по-скоро отново с него.