Джон Лескроарт - Адвокати на защитата

— И все пак става дума за години .

Ву кимна сериозно.

— Да, сър, но в сравнение с целия му останал живот.

Дори да пледирам за по-меко обвинение като възрастен — да речем, убийство втора степен или непредумишлено убийство — ще лежи поне двойно по-дълго. — Тя продължи да настъпва. — При това ще лежи в затвор за възрастни, който е точно като затворите от филмите. Но ако успеем да го обявим за непълнолетен, което не е сигурно…

— Струва ми се, че трябва да опитаме.

— Аз мога да го направя, но трябва да действаме бързо. — После нарочно повтори. — Може би искате първо да говорите с Линда.

Той помисли няколко секунди, сетне отново кимна и каза сякаш на себе си:

— Андрю е инат, но ще клекне, като разбере каква е алтернативата. Ако го съдят като възрастен и го обявят за виновен, Линда няма да го понесе. Наистина няма. — Измъчен, той й хвърли кос поглед. — И така, какво ще правим?

— Страхувам се, че зависи от вас.

Той въздъхна шумно, обзет от отчаяние.

— И кога ще вземат решение дали да го съдят като възрастен или като непълнолетен?

— Скоро. Вече щяха да са решили, ако Андрю не беше арестуван в петък следобед — през уикендите Боскачи отсъства. Но най-вероятно утре сутринта по някое време.

— Утре сутринта? — Очите му я потърсиха, сякаш молеха за отсрочка, но положението едва ли можеше да е по-лошо. — И какво, след като вземат решение? Искам да кажа, подлежи ли на обжалване или нещо такова?

— Имате предвид, ако го обявят за пълнолетен? Не.

Значи е пълнолетен и край.

— Да го вземат мътните. — Той заклати глава. — Не може да бъде. — Най-после се посъвзе. — Значи, ако утре решат, че е възрастен, сме прецакани?

— Ще има процес, да.

— Но казвате, че ще успеете да говорите преди това с този тип Боскачи?

— Ако пожелаете, ще му се обадя вкъщи още днес.

— И това ни дава по-добри шансове?

Тя подбра внимателно думите си.

— Отдалечава ни от най-лошото, нека се изразим така.

— И това е окончателно, така ли? Обявяват го за непълнолетен и излиза на двайсет и пет?

— Да, сър.

— Това е най-добрата сделка, която можем да постигнем, така ли мислите?

— В смисъл на най-сигурна? Да, сър, като оставим всичко друго настрана, така мисля. Но не искам да ви насилвам по никакъв начин. Това е трудно решение и точно в този момент Андрю е невинен по презумпция. Ако признае, нещата ще се променят.

Норт разтърси глава, сякаш искаше да пропъди тази грижа. Завареният му син, с когото се общуваше толкова трудно, който се беше забърквал в толкова много каши, отново го бе направил. Беше постоянно бреме и тревога и ето че сега щеше да скъса сърцето на майка си. Но Норт все още не можеше да признае на висок глас това, което мислеше, затова просто каза:

— Дори да е невинен, посочете ми едно съдебно жури в света, което би го потвърдило. — Въздишка. — Поне ще има живот пред него, когато излезе.

Ву погледна часовника на камината, почака стрелката за секундите да се завърти на деветдесет градуса и произнесе меко:

— Значи ми разрешавате да видя какво мога да направя?

Последен дълъг миг на агония. После:

— Да, мисля, че трябва.

Тя се облегна назад, потъна в меките възглавници на дивана и каза:

— Добре. Добре тогава.

Заместник шефът на Бюрото за разследване, с други думи на полицията, Ейб Глицки седеше в стария си офис в отдел „Убийства“ на четвъртия етаж в Съдебната палата на Сан Франциско. Разговаряше с дежурния лейтенант Марсел Лание. Когато миналото лято бившият шеф на отдел „Убийства“, Франк Батист, най-после беше назначен за началник на полицията, той възнагради дългогодишния си колега Глицки със синекурната длъжност заместник-началник. Макар че Глицки имаше чин лейтенант, последната година преди новото си назначение заемаше незавидното положение на сержант в щатното разписание на държавните служители. Сега, като заместник-началник и все още лейтенант, той отговаряше за капитани и командири, както, разбира се, и за всеки един от двеста и четирийсетимата полицейски инспектори в града.

Ролята на Глицки като заместник-началник беше важна, но мъглява. Бюрото за разследване бе получило публична плесница преди около шест месеца, когато Кроникъл помести статия, която доказваше въз основа на факти, че от всички големи градове в страната Сан Франциско е на последно място по брой на заловени престъпници и разкриване на престъпления от всякакъв характер.

Според статията през изминалите четири години над осемдесет процента от престъпленията в Сан Франциско бяха останали неразкрити. Много криминални прояви, дори толкова агресивни като нападения на пешеходци, изобщо не бяха разследвани, а при други — например обири на къщи — следствието се водеше от един инспектор, който провеждаше телефонен разговор с жертвата и я канеше да се яви в Съдебната палата, за да направи опис на липсващите вещи. Още преди унищожителната критика да бъде отпечатана черно на бяло, Батист, разбира се, имаше представа за печалния брой престъпления, за слабата работа на следователите и за ниския дух на отдела като цяло, затова приветстваше стремежа на Глицки да стегне дисциплината в бюрото, да срита нечии задници и най-вече да тикне повече лоши момчета зад решетките.