Джон Лескроарт - Адвокати на защитата

— Бил е подложен на процедура за разпознаване? И вие сте разрешили? Кой се е опитал да го идентифицира?

Хал Норт настръхна.

— Не знам. Някакъв свидетел. Очевидно някой е разпознал Андрю.

— По погрешка — вметна Линда.

— Независимо от това. — Ву заговори внимателно. — Казахте, че е бил в апартамента на Муни. Значи някой трябва да го е видял. Така ли?

— Да, но… — Линда тропна с юмрук по масата.

Хал се пресегна и покри ръката й с длан.

— Вижте — каза той на Ву. — Не знаем защо се е случило всичко това. Но не вярваме, че Андрю го е извършил.

Линда отново удари по масата.

— Ние знаем, че не го е извършил.

— Добре, добре, точно това казвам и аз — поправи се Хал бързо. После се обърна към Ву:

— Все пак полицията трябва да е изградила доста солидно обвинение срещу него, за да го арестува, не смятате ли?

Ву беше повече от сигурна. Явно разполагаха с доказателства, при това — тъй като Андрю беше син на заможен и известен човек — навярно твърде убедителни.

Пистолет в къщата, гилза в колата на Андрю, положителен резултат от полицейска процедура за разпознаване на престъпник. Започваше да си мисли, че всичко, с което разполагаше дотук, говореше за младеж, допуснал ужасна грешка.

— Какво мислите? — попита я Хал рязко.

— Нищо — отвърна Ву. — Още е прекалено рано. Има много неизяснени неща.

— Но той е невинен — каза Линда. — Това поне го знаем.

— Разбира се — съгласи се Ву. — Става въпрос за други неща.

До неделя следобед, когато отново се срещна с Хал Норт, Ву вече знаеше, че са изправени пред съществен проблем. Но смяташе, че е намерила решение.

Този път в просторния светъл хол с високи тавани бяха само двамата с Хал. Хал седеше на малко канапе, а Ву бе кацнала на един диван.

Линда беше отишла на свиждане с Андрю и щеше да отсъства поне два часа.

Ву имаше късмет, че успя да получи две папки с материали по делото на Андрю от кабинета на областния прокурор малко преди края на работното време в петък. Беше прекарала цялата събота, преглеждайки доказателствата, които полицията беше събрала. Положението изглеждаше много, много лошо.

— Кое е толкова лошо? — попита Норт.

Ву се наведе напред, цялото й тяло тръпнеше от напрежение. Папките стояха неотворени пред нея на масичката за кафе.

— Откъде искате да започна? Всъщност едва ли има значение. Уликите са доста сериозни.

— И водят до заключението, че е виновен?

— Известно ли ви е нещо освен това, за което говорихме в петък?

Норт сви рамене.

— Струва ми се, че проблемът е в пистолета, но не знам защо го свързват с него. Нали не са го открили?

— Не. Още не разполагат с оръжието, но тук има много неща — и тя потупа папките, — които ме убеждават, че онази нощ пистолетът е бил у него. Искате ли да научите подробности?

Норт махна нетърпеливо с ръка.

— Не е необходимо. Щом вие сте убедена, ще бъде достатъчно и за съдебните заседатели. — Той удари с длан тапицерията на канапето. — Знаех си, че го е взел, мамка му. Знаех си, че ме лъже. — Норт имаше вид, сякаш всеки миг ще избухне. Наклони се напред, облегнал лакти на коленете си, после раменете му увиснаха и наведе глава. Най-сетне погледна Ву в очите.

— Ами разпознаването?

— Мъжът от горния е етаж го е видял да напуска местопрестъплението веднага след изстрелите. Резултатът от идентифицирането е положителен.

Норт отново рухна назад, поклати изтощено глава и пак погледна Ву.

— Значи го е направил. — Не прозвуча като въпрос.

— Е, може би не е излязъл да се разходи, за да преговори репликите си, нека го кажем така.

— Божичко. Това ще убие Линда.

— Тя наистина ли му вярва?

— Тук говорим за чувства, не за разум. На мен тази история с алибито му ми се стори доста наивна, но след като Андрю ни я поднесе, трябваше да се придържа към нея. Иска ми се да беше измислил нещо друго, все едно какво. — Норт целият се разтрепери, после изправи гръб и хвърли на Ву поглед, изпълнен с решителност и упорство. — Е добре, госпожице адвокат, какво следва оттук нататък?

Ву беше подготвена за този въпрос и изведнъж се зарадва, че Линда я няма. Хал щеше много по-лесно да се съгласи с плана й, който тя, макар и неохотно, бе избрала да следва — той беше единствената надежда за момчето, макар и пораженски и циничен, защото се основаваше на неоспоримия факт за вината на Андрю.

Като добър адвокат, изправен пред труден случай — по дяволите, като добър човек — тя знаеше, че би трябвало да изгаря от желание да отърве Андрю. В редица отношения именно това беше същността на професията й. Да предостави на клиента си възможно най-добрата защита, която законът позволява. Имаше безброй варианти — невменяемост, временно умопомрачение, психично разстройство, някаква форма на самозащита или непредумишлено убийство — истински миш-маш от причини, поради които едно убийство можеше да бъде ако не напълно оправдано, то поне смекчено. Но всички тези стратегии и варианти на защита предполагаха огромни разноски за семейството на заподозрения, изискваха да им посвети година или повече от живота си и криеха страхотен риск за клиента й, ако се провалеше или дори ако не успееше изцяло.