Джон Лескроарт - Адвокати на защитата

От друга страна, ако се допуснеше, че Андрю е виновен, Ву знаеше, че може да му издейства сделка, която щеше да му осигури живот след като навърши двайсет и пет — осем години, смятано оттук нататък. При това най-добрият резултат, на който можеше да се надява при останалите сценарии на защита, беше десет години — а вероятно и много, много повече.

И така, макар че изборът беше ужасен, след като претегли фактите, тя убеди сама себе си, че при тези обстоятелства това бе възможно най-добрата стратегия.

— Мисля, че главната ни цел — каза тя, — е да не допуснем да съдят Андрю като възрастен, а да го задържим в системата за непълнолетни.

— Защо да го съдят като възрастен? Той няма осемнайсет. Границата е осемнайсет, нали?

— Точно така. На осемнайсет години автоматично попада в категорията на възрастните. Но това не значи, че областният прокурор няма право да обвинява и по-млади хора по негово усмотрение.

— И от какво зависи?

— От много неща — криминалното досие на обвиняемия, от тежестта на престъплението, от други мъгляви доводи. — Тя си пое дъх, задържа го за миг и го изпусна.

— Трябва да ви кажа, че вече разговарях с помощник областния прокурор, казва се Алън Боскачи. И научих, че на този етап възнамеряват да обвинят Андрю като възрастен.

— Но защо? Какъв е смисълът? Това е първото му истинско провинение. Вярно, че понякога трудно се говори с него, но това не го прави закоравял престъпник или нещо подобно.

— Така е, но имаме две убийства, категорично. Доста сериозна работа. Говорят дори за особени обстоятелства. Всъщност те се налагат автоматично при повече от едно убийство.

— Особени обстоятелства? Да не би да имате предвид смъртно наказание?

— Не, не могат да го изискват, когато лицето е под осемнайсет години в момента на обвинението.

Норт бързо обходи с очи стаята.

— Добре, какво би станало, ако го третират като възрастен? Искам да кажа, какво по-различно.

Ву знаеше, че трябва да изложи аргументите си бързо и без заобикалки. Ако искаше да накара Норт да се съгласи със стратегията й, трябваше да представи положението във възможно най-мрачни краски.

— Две основни неща. Първото и най-важното е, че ако го третират като възрастен, рискува да получи доживотна присъда без право на предсрочно освобождаване. Но не и ако го съдят като непълнолетен. Тогава в най-лошия случай ще го изпратят в изправителен дом, докато навърши двайсет и пет.

Норт обаче, и в това нямаше нищо чудно, остана поразен от най-страшния сценарий:

— Исусе Христе! Доживотна присъда без право на предсрочно освобождаване! Сигурно се шегувате.

— Не, сър. Ако го осъдят.

— Е добре, тогава няма да го осъдят. Последния път успяхте да го измъкнете чист. Дори не го отбелязаха в досието му.

— Последния път, сър, при цялото ми уважение, той беше взел чужда кола за половин час. Това е доста по-различно от убийство.

— Да, но аз ви плащам, за да го отървете. Ако вие не можете да го направите, ще намеря друг, който може.

Ву очакваше такава реакция — отричане, гняв, заплахи. Реши да не отстъпва.

— Навярно ще намерите някой, който ще ви каже, че може. — Тя го фиксира с твърд поглед. — И само ще ви хвърли прах в очите.

— Твърдите, че вие не можете да го направите?

— Не, сър, не твърдя подобно нещо. Решението си е ваше. Ако пожелаете, със сигурност ще опитам. Може и да успея, както миналия път. Да му издействам по-малка, дори оправдателна присъда. Но никой, подчертавам никой, не би могъл да предвиди как ще завърши процесът. Който ви каже нещо различно, е лъжец. А предвид доказателствата, събрани досега, рисковете са огромни. — Тя се овладя и си пое дълбоко въздух. — Това, което мога да направя, може би, е да избегна третирането му като възрастен. Ако съдят Андрю като непълнолетен, в най-лошия случай ще отиде в младежки изправителен дом — а това е далеч за предпочитане пред щатския затвор, повярвайте ми. Когато навърши двайсет и пет години, ще бъде свободен и целият живот ще е пред него.

— Добре, но как ще го постигнете? Да избегнете третирането му като възрастен?

— Там е проблемът, но същевременно това е и единственото решение. За да имаме изобщо някакъв шанс да убедим областния прокурор, трябва да му кажем, че Андрю ще се признае за виновен.

Норт изсумтя.

— Бих искал да видя как ще стане това. Невъзможно.

Ву вдигна рамене и го изчака да осмисли информацията. Норт отново обходи стаята с бърз поглед, облегна се назад в канапето и се намръщи.