Джон Лескроарт - Адвокати на защитата

— Направо не можем да повярваме, че това се случи — каза Линда. — Такъв шок. Искам да кажа, дойде ни като гръм от ясно небе.

— Не сте очаквали подобно нещо, така ли?

— Никога — заяви Линда.

— Пълна изненада. — Хал клатеше глава, устните му бяха свити. — Не преставаха да повтарят, че Андрю не е заподозрян.

— Винаги казват така. И знаете ли защо? За да не си мислите, че му трябва адвокат. — Ву направи пауза. — Предполагам, че сте го оставили да говори с полицията?

— Разбира се — каза Линда. — Смятахме, че ще бъде от полза да им съдейства.

Двойката размени погледи.

— Защо не ми разкажете първо какво всъщност се случи — предложи Ву. — Започнете от началото, от престъплението. — Тя се обърна към Хал. — Казахте, че са го обвинили в убийството на учителя му и на приятелката му?

Линда отговори вместо съпруга си:

— Майк Муни и Лора Райт. Те участваха в училищната пиеса и…

— Кое училище?

— „Сътроу“.

Ву не се изненада да чуе това. Сред частните училища в града „Сътроу“ беше обичайният избор на хората с много пари.

— Добре, значи са участвали в училищната пиеса…

— Да — каза Линда. — Андрю и Лора бяха в главните роли и вечер репетираха в дома на господин Муни вместо в училището. И в онази нощ някой просто влязъл и ги застрелял. За щастие Андрю бил излязъл да се поразходи и да си преговори репликите, затова не бил там по време на убийството. Иначе са щели да застрелят и него.

За щастие или пък прекалено удобно, помисли си Ву, но продължи:

— И кога арестуваха Андрю?

— Дойдоха към дванайсет и половина, един. Училището е затворено за пролетната ваканция. Просто го отведоха.

— Аз бях на работа — каза Хал. — Иначе щях да се опитам да ги спра, най-малкото.

— Тогава по-добре, че ви е нямало — Ву седеше на отсрещната страна на масата и можеше да обхване двамата с един поглед. — Кога е станало престъплението?

— През февруари — отвърна Линда. — Средата на февруари.

По лицето на Ву се изписа объркване.

— Какво има? — попита я Хал.

— Май не разбирам нещо. Как така са минали два месеца, като през цялото време полицията се е отбивала, и на никого от вас не му е хрумнало, че Андрю е заподозрян?

— Той каза, че не го е направил — отговори Линда, като че ли това изчерпваше въпроса. — Знам, че не го е направил. Не би могъл.

Ели влезе и разговорът прекъсна, докато подреждаше сервиза за кафе. Веднага щом кухненската врата се затвори след нея, Ву подхвана:

— Госпожо Норт, току-що казахте, че Андрю не може да е извършил тези убийства. Защо не? Имате предвид физически ли, понеже не е бил там? Има ли алиби? Освен разходката, разбира се.

— Но той наистина е излязъл да се разходи — каза Линда. — В това няма съмнение. Освен това — добави тя, — Андрю просто не е такова момче.

Ву знаеше от опит, че всеки човек, стига да е достатъчно мотивиран, може да бъде тласнат към убийство. Забеляза, че Хал бе млъкнал и се взираше в чашата си.

— Господин Норт — каза тя. — Защо са решили да го арестуват точно сега, след два месеца и след като вече няколко пъти са разговаряли с Андрю? Случило ли се е нещо междувременно? Имате ли представа?

Той вдигна поглед към нея и направи гримаса.

— Ами оръжието — прошепна.

— Това не означава нищо! — Очите на Линда заблестяха и гласът й стана остър. — Дори не е свързано пряко с Андрю.

Хал направи предупредителен знак на Ву, която заговори меко на Линда:

— Струва ми се, досега не стана дума за никакво оръжие.

Линда беше готова с отговора.

— Това беше по-рано, през първата седмица или нещо подобно. Полицаите попитаха Хал дали държим оръжие вкъщи и Хал им каза, че има стар регистриран пистолет…

— Деветмилиметров полуавтоматичен „Глок“ — потвърди Хал.

Линда отново се тросна:

— Все едно. Когато Хал отиде да го донесе, не можа да го открие. — Тя се обърна към съпруга си. — Но ти знаеш, че винаги си губиш нещата. Не мога да си представя, че Андрю го е взел.

Ву докосна ръката на Линда.

— Обаче полицията не смята така?

Линда погледна Хал, който отговори вместо нея:

— Те намериха в колата му гилза.

— И какво от това? — попита Ву. — Без оръжието не могат да направят балистична проба.

— Беше просто някакъв боклук, забутан под седалката. Може да си е бил винаги там. Не означаваше нищо.

Ву се постара да прояви съчувствие.

— Значи полицията не спомена изрично за гилзата, когато дойде днес?

— Не. Казаха само, че е арестуван. Имали достатъчно доказателства. Намекнаха нещо за разпознаване — добави тя.