Джон Лескроарт - Нищо друго, освен истината

Вторачи безизразен поглед в Харди.

— Не исках да…

Гласът на Джаред Райт избумтя в залата:

— За Бога, Джим, млъкни! Нито дума повече!

А Брон удряше ли, удряше с чукчето си сред последвалата глъчка.

Глицки го биваше за подобни неща. Съдебният пристав задържа Пиърс, въпреки горещите възражения на Джаред Райт. А после в залата настъпи бъркотия, предизвикана от ощетените свидетели, принудени да загубят толкова часове от деня си. Накрая дойде времето и за Рон — извинения и благодарности. Няколко не съвсем ясни закачки относно Касандра, която пак била тръгнала на училище.

Изчакал търпеливо, Глицки придружи Харди и Дейвид Фримън, докато слизаха по стълбите и извеждаха Франи от дебрите на правораздавателната система. Дейвид Фримън си тръгна, за да се върне на работното си място, и двамата мъже най-после останаха за пет минути насаме в чакалнята на затвора, докато една пазачка отведе Франи да си получи личните вещи.

Не минаха и три секунди, откакто тя се бе скрила от погледите им, и Глицки се обърна към Харди:

— Добре мина. Не че убийствата са ми професия де.

Харди не бе съвсем сигурен в точното време, но тогава не можеше да направи друго.

— Научих едва тази сутрин, Ейб, и имах намерение да ти кажа, но нали си спомняш, че се посдърпахме дали си се срещал с Рон, и точно тогава Рандъл и Прат изникнаха в коридора. Сметнах, че все ще го преживееш някак.

Лейтенантът за миг се замисли — все още спокоен, по-скоро заинтригуван, отколкото ядосан.

— И как го откри? Не по стихотворенията, нали?

— Не. За тях се сетих, чак когато вече бях разбрал. Дори не и по часовника. А по „Бадемовите скалички“.

Харди му разказа за купата с бонбони до вратата в къщата на Пиърс, за стомашното съдържание на Грифин и Канета, за златистите обвивки в двете коли.

— Отначало не съобразих, заради проклетата „Бадемова радост“ в колата на Грифин. И като видях бадеми и шоколад, реших, че е от „Бадемовата радост“, разбираш ли?

— Да.

— Само че при аутопсията на Грифин не е бил открит кокос, значи напоследък той не е ял „Бадемова радост“. Проверих при Страут. Само бадеми и шоколад. У Канета също бяха намерили бадеми и шоколад, което ме накара да се замисля. Канета е наминал към къщата на Пиърс, да го поизцеди, грабнал е два бонбона до вратата и ги е изял точно преди да го застрелят.

— Смяташ, че Пиърс го е пречукал в собствената си къща ли?

— Допускам. Били са сами. Ако огледате, все ще намерите нещо, но предполагам, че и Пиърс ще ви каже. Като започнат веднъж с признанията… впрочем ти и сам знаеш.

Глицки знаеше. Едно нещо не разбираше: защо Канета е чакал толкова време, преди да започне да изнудва Пиърс.

— Защо точно тогава? Защо не по-рано?

Честно казано, Харди не бе съвсем сигурен.

— Предполагам, че първоначално — и бих добавил най-вероятно — е умирал от желание да приеме, че убиецът е Рон. Щом му е станало ясно, че не е така, от негова гледна точка е оставал един-единствен заподозрян, а пък той се случил паралия. — Тъжно поклати глава — Канета, макар подмамен и объркан, му харесваше. — Излъгал се е в човека.

Глицки смучеше вътрешността на бузата си.

— Грифин е носел часовника, когато е говорил с Пиърс след погребението — промълви най-после. — Показал му го е.

Харди кимна.

— Точно така. И Пиърс очевидно е сметнал, че самият Грифин го е намерил, а не чистачите. А щом е така, само Грифин е знаел за „Деветстотин и втори“ апартамент и часовникът е бил единствената улика. И тъй, Пиърс е грабнал пистолета му — може и да са се сборичкали, знам ли, — но все пак Пиърс е надвил. Успял е да го вземе и е застрелял Грифин. И си е прибрал часовника. — Поклати глава. — Станало е импровизирано, но едва не мина. Добре, че беше разписката в „Херитидж“.

Глицки би могъл да пита и разпитва защо Харди не му е показал разписката, но осъзна, че ще прилича на вайкане. Приятелят му бе направил каквото е смятал за нужно и нито една дума на лейтенанта нямаше да промени каквото и да е. Нито пък щеше да въздейства на поведението му в бъдеще. Но имаше още един, последен въпрос:

— И на Франи изобщо не й се наложи да издава голямата тайна на Рон, нали?

Адвокатът му хвърли кос поглед.

— Добре, че ми напомни — май не.

— А ти случайно да си разбрал каква е тя?

— Какво? — дръпна си ухото Харди.

Глицки понечи да повтори въпроса си, но приятелят му вдигна ръка да го спре.

— Не те чувам. Имам банан в ухото.

В петък, на двайсет и шести март, губернаторът Деймън Кери ратифицира закона за забрана на МТБЕ в Калифорния. Законът, наречен от медиите „Закона на Брий“ представляваше кулминацията на главните законодателни усилия на губернатора през първите три месеца от мандата му и обществеността го приемаше като политическа и морална победа над петролните магнати и лобиращите за конкретните им интереси. Кери разчистваше щатското законодателство, щатските водоизточници. Вече се носеше мълва за негова бъдеща национална кампания.