Джон Лескроарт - Нищо друго, освен истината

— Беше отдавна.

— Кога? Преди година? Преди пет години?

— Да. Горе-долу толкова.

Райт излезе от кожата си от безизходност и гняв.

— Ваша светлост, нека в протокола залегне, че не съветвам господин Пиърс да отговаря.

Но свидетелят бе решил да постъпи посвоему. Усмихна се студено.

— Не му отдавах значение, флирт, за който съжалявам. — И пак се обърна към съдията. — От уважение към съпругата си, ваша светлост, се опитах да не го огласявам публично. Сгреших.

Но ако смяташе да получи съчувствие от Брон, не бе познал.

— Лъжесвидетелстването пред моя съд също е грешка.

Харди не отслаби натиска:

— Господин Пиърс, повторно ви питам кога приключи връзката ви?

Навярно изкаран от равновесие от недоброжелателната реакция на Мариан Брон, Пиърс се позабави с отговора си:

— Казах, че не помня.

— Всъщност казахте друго — отвърна Харди. — Казахте, че било преди една или пет години. Желаете ли съдебният протоколчик да прочете предишния ви отговор?

— Не, не е необходимо. — Престори се, че се опитва да си спомни, да помогне. — Не зная кога точно скъсахме.

— Не знаете точно ли? Нима не е вярно, господин Пиърс, че връзката ви с Брий Бомонт е приключила само преди шест месеца, горе-долу когато тя е напуснала „Калоко“?

— Не, по-рано беше.

— Но не си спомняте кога? — попита адвокатът. — Кога точно?

— Не. — Пиърс се силеше да не загуби твърда почва под краката си. — Не означава, че съм я убил, само защото съм искал да запазя връзката ни в тайна.

— Така е — съгласи се Харди. — Не означава, обаче аз не съм ви питал дали сте я убили. Вие ли убихте Брий Бомонт, господин Пиърс?

— Не. Разбира се, че не съм аз.

— Но все пак излъгахте, въпреки дадената клетва, за отношенията си с нея, така ли е?

— Да, навярно. Но ви казах, че…

— Господин Пиърс, излъгахте ли и за отношенията си със сержант Канета?

Край устните на свидетеля затрепери мускулче.

— Казах ви вече. Не съм имал взаимоотношения със сержант Канета.

— Не наредихте ли на сержант Канета да ви докладва за влизането и излизането на Брий Бомонт, след като тя прекъсна отношенията си с вас?

— Не, не съм му нареждал.

— А не му ли плащахте за тази услуга?

Пиърс стрелна с очи съдебната зала, после пак сведе поглед.

— Не.

— Не — повтори Харди. — Господин Пиърс, сержант Канета не ели идвал у вас миналата събота през нощта, когато беше убит?

И мускулчето отново потрепна, и свидетелят отново се съвзе.

— Не.

— И не се ли опита той да ви измъкне още пари, задето насочва разследването за смъртта на Брий Бомонт в погрешна посока? И го отклонява от вас?

— Не.

— А вие не го ли поканихте в къщата си да си поговорите, а после…

И най-сетне свидетелят избухна истински. Приведе се напред, а очите му пламнаха:

— Не, не и не. Нищо подобно не съм вършил. Измисляте си всичко, за да ме дискредитирате.

Най-накрая се обади и Мариан Брон:

— Свидетелят има право, господин Харди. Отправяте множество обвинения, без да представяте каквито и да е доказателства.

Харди, пое дълбоко дъх и издиша.

— Имам доказателство, ваша светлост — спокойно отвърна той. — Господин Пиърс го държи в ръцете си.

Свидетелят все още държеше писмото си до Брий и във внезапно настъпилата тишина отново го вдигна към очите си. Но с това издаде, че ръцете му треперят, и побърза да ги опре на перилото.

Брон смъкна очилата си на върха на носа си и погледна над тях.

— Той вече призна, че е лъжесвидетелствал относно връзката си с госпожа Бомонт, господин Харди. Но това не означава, че я е убил.

— Не, ваша светлост, не означава. Но писмата, разпознати от господин Пиърс като негови собствени, съдържат улики, които директно го свързват с убийството на Брий Бомонт.

Брон се подвоуми: ако Пиърс не бе дал веднъж лъжливи показания, тя щеше да прекрати разпита незабавно. Вместо това несъзнателно за самата нея кимна. Искаше да разбере.

— Но внимавайте, господин Харди.

Адвокатът кимна.

— Ако разрешите, ваша светлост, ще ми се да прочета пред съда откъс от едно писмо.

Брон кимна.

Харди не изчака въздействието на сладникавите стихове. Друга бе неговата цел.

— Почти всички писма, ваша светлост, съдържат подобни стихотворения. — Подаде към подиума писмото, което току-що бе прочел. — Както съдът ще забележи, първите букви от всеки стих представляват акростих — в случая: „Обичам те“. Както ваша светлост ще види, това се отнася за всички стихотворения в писмата.