Джон Лескроарт - Нищо друго, освен истината

Брон прехвърли няколко странички и кимна.

— Добре.

— Писмото, което господин Пиърс държи в момента, съдържа друго подобно стихотворение. — Приближи до свидетеля и взе листа от ръцете му. — Ако обичате. — Зачете, наблягайки на отделните стихове:

И пак не запази мълчание.

— Господин Пиърс, бихте ли казали на съда значението на фразата „девет нула две“?

По лицето на Пиърс течеше пот.

— Не зная — каза той. — Не си спомням.

— Не си ли спомняте?

— Не.

Тъкмо това искаше Харди: да го притисне със забързания ритъм на въпросите и свидетелят да отговаря с „не“, без да е помислил достатъчно.

— Вярно ли е, господин Пиърс — продължи адвокатът, — че „девет нула две“ е номерът на апартамента в сградата на Брий Бомонт, в който сте се срещали с нея?

— Не, аз…

— А вярно ли е, че двамата с Брий сте го купили преди близо шест години?

Пиърс хвърли поглед към публиката.

— Не. Тя… — и замълча.

— Какво тя, господин Пиърс? Тя ли го е купила?

— Не. Не зная.

— Ваша светлост! — Джаред Райт не издържаше повече да гледа как клиентът му се самоунищожава пред очите му. — Това е възмутително…

Харди извиси глас, за да го надвика:

— Но вие знаете, нали, господин Пиърс, че апартамент деветстотин и две е точно два етажа по-долу под нейната надстройка.

— Не, не мисля, че…

Ала Харди вече не можеше да се спре и продължи с все сила:

— Искате да кажете, че не се намира под надстройката й ли, господин Пиърс? След като знаете, че не е вярно?

Пиърс не бе в състояние да отговори.

Харди се приведе към него и едва ли не извика:

— Господин Пиърс, нима не знаете, че всъщност деветстотин и втори е апартаментът, от който тя е била хвърлена и убита?

— Ваша светлост! Моля ви!

Нейна светлост удари с чукчето си.

— Седнете, господин Райт. Господин Харди!

Харди се помъчи да сподави набраната инерция, да се овладее и вдигна очи към съдията. Беше се зачервил, дишаше неравномерно.

Гласът на Брон прозвуча сурово:

— Искам незабавно да спра разпита, господин Харди. Дадох ви достатъчно време. Вие не представихте на съда никаква улика, която да свързва господин Пиърс с апартамент „Деветстотин и две“, никаква улика за каквото и да е. Казахте, че разполагате с доказателство и представихте тези писма и стихотворения, но нито едно от тях не може да се разглежда като същинско доказателство. Господин Пиърс не призна нищо от твърденията ви, свързани с убийството на Брий Бомонт. Ако не разполагате с нищо по-сериозно, нямам друг избор, освен да позволя на свидетеля да слезе от мястото си.

Харди пое дълбоко дъх и издиша тежко.

— Разполагам с веществена улика, която свързва господин Пиърс с апартамент „Деветстотин и две“, ваша светлост.

Търпението на съдията също се бе изчерпало. Личеше си от тона й:

— Ако е вярно, съдът настоява да я види незабавно.

Харди бързо се върна до масата си, бръкна в куфарчето си и извади ксерокопието от разписката на Грифин за часовника „Мовадо“, който сержантът бе взел от химическо чистене „Херитидж“.

Върна се при съдийската маса, прочете я на глас и я връчи на Брон. Докато тя я разглеждаше, той продължи словото си:

— Ваша светлост, както виждате, разписката се отнася за особен модел часовник „Мовадо“, който инспектор Грифин е взел като улика при разследването си на смъртта на Брий Бомонт. Готов съм да призова свидетеля, господин Ли, който се намира в залата. Господин Ли е управител на компания за химическо чистене „Херитидж“, която почиства някои апартаменти в сградата на Брий Бомонт. Господин Ли ще свидетелства, че този часовник е намерен от служителите му в апартамент „Деветстотин и две“ в същата сграда в четвъртъка след убийството на госпожа Бомонт.

Брон сведе поглед към Харди, после изви очи към Райт и Пиърс и най-сетне — към съдебната зала.

— Добре, но не разбирам… — Замълча. — Но къде е самият часовник, господин Харди? Без него…

Харди кимна и посочи свидетеля.

— Господин Пиърс го носи в момента.

Неочаквано и най-после в помещението се възцари дълбока тишина. И в настаналото мълчание Харди изрече едва ли не шепнешком:

— Господин Пиърс?

Свидетелят не можеше да се препира безнаказано. Знаеше, че из целия апартамент има улики за пребиваването му там. И макар това да не бе убедително доказателство, че е убил Брий, знаеше и какво ще намери полицията, стига да започне оглед: чаши от същото стъкло като парченцата, намерени в косата на Брий, следи от боричкането, при което часовникът му бе паднал.